Козметични средства. Суровини и материали използвани в козметиката

       Суровините и материалите, които най-общо и често сe влагат в козметичните средства се делят на три основни групи както следва:

•      Липиди - животински мазнини и растителни масла;

•      Въглеводороди - вазелин, парафин, церезин:

•      Естествени и синтетични восъци.

      

       I. ЛИПИДИ (животински мазнини и растителни масла).

       Между използваните мазнини в козметиката, липидите заемат едно от главните места. Дълго време са прилагани най-лесно достъпните животински и растителни мазнини като: свинска мас, лой, палмово, маслиново, бадемово масло. Те са съставени от триглицериди на висшите мастни наситени (лауринова, миристинова, палмитинова, стеаринова) и мастни ненаситени (олеинова, линолова, линоленова) киселини. Този химичен състав определя тяхното значително лесно проникване в космените фоликули в горната част на епидермиса. Поради това те са подходящи компоненти за приготвяне на подхранващи кремове.

       Отрицателна страна на липидите е склонността към гранясване, причинена от високото съдържание на триглицериди на ненаситените мастни киселини. Образуваните разпадни продукти — алдехиди, кетони и мастни киселини имат дразнещо действие. Ето защо те се заменят с хидрогенираните им производни. С по-важно значение са естерите на висшите мастни киселини с едновалентните алкохоли: изоприл миристат, изоприл палмитат, изоприл лаурат, които лесно проникват в кожата и не гранясват.

       Най-често използваните масла в козметиката са:

1.    ЛЕНЕНО МАСЛО - златисто - жълт цвят, мек мирис и вкус,

богато на ненаситени мастни киселини. Има приложение в козметични препарати за суха, люспеста и екзематозна кожа.

2.    СУСАМЕНО МАСЛО - бледожълтеникава масловидна течност

с приятен маслен вкус, слаб специфичен мирис, богато на ненаситени мастни киселини. Използва се в препарати против изгаряне, течни брилянтини (вакси за коса).

3.    ФЪСТЪЧЕНО МАСЛО - безцветна до слабо жълта масловидна

течност. Съдържа ненаситени мастни киселини (олеинова - 60%. линолинова - 20%). Прилага се в масла за масаж, частично се хидрогенира в емулсии. Оставено на въздух се сгъстява до желеподобна маса.

4.    БАДЕМОВО МАСЛО - представлява бледожълта с приятен

вкус и мирис масловидна течност. Съдържа 85% триглицериди на олеиновата киселина. На въздух изсъхва и не гранясва. Използва се в течни емулсии, масла за баня и др.

5.    МАСЛИНЕНО МАСЛО - жълтеникава масловидна течност с

приятен маслен вкус, характерен мирис. Съдържа главно триглицериди на олеиновата киселина - 75%. При 9-10 градуса температура потъмнява, а при 0 градуса се втвърдява. Използва се за приготвяне на кремове и плажни масла.

6.    РИЦИНОВО МАСЛО - безцветна или слабожълтеникава гъста

сироповидна течност със специфичен мирис. Съдържа триглицериди на рициновата киселина 87%, витамините А и D. Използва се като пластификатор в препарати за поддържане на нокти. Придава блясък на червилата.

7.    КАКАОВО МАСЛО - твърда светложълта маса с точка на

топене 30 - 34 градуса, с шоколаден вкус и мирис. При съхранение гранясва. Съдържа глицериди на стеариновата киселина. Използва се при направа на кремове и червила. Може да се замени със синтетично какаово масло.

8.    АВОКАДОВО МАСЛО - бледожълта течност. Съдържа  три -

глицериди на палмитиновата киселина, богата на фотостерол, лецитин, витамин А1, В1 и В12. Има приложение в препарати за поддържане на кожата и тялото. Лесно се окислява на въздух.

9.    ВИЗОНОВО МАСЛО (МАСЛО ОТ НОРКА) - при стайна

температура представлява маслена течност. Съдържа триглицериди на наситени мастни киселини. Използва се в кремове в концентрация 3 - 5%.

                   

                   ІI. ВЪГЛЕВОДОРОДИ

                   Най-често използваните въглеводороди са вазелин, парафин, церезин, обезмаслен озокерит. Влизат в състава на кремове със защитно действие, тъй като имат слабо изразена прониквателна способност.

1. ВАЗЕЛИНЪТ    е  смес  от  твърди  и  течни    въглеводороди,

получени при фракционната дестилация на земното масло.

          В козметиката се използва белият вазелин. Жълтият вазелин влиза в състава на някои препарати, предпазващи от светлината. Изкуственият  вазелин представлява смес от  твърд парафин, церезин и вазелиново масло.

          2. ПАРАФИНЪТ е твърд и вазелиноподобен (течен). Твърдият е съставен от висши мастни въглеводороди и има кристален строеж. Той е мазен на пипане, без мирис и вкус. Вазелиноподобният парафин, наричан още парафиново или вазелиново масло представлява масловидна нефлуоресцираща течност без мирис и вкус. При смесването на определени количествени съотношения на твърд и течен парафин се получава  така наречената парафинова мас.

          3. ЦЕРЕЗИНЪТ се получава чрез рафиниране на естествения парафин и се използва за повишаване на консистенцията на кремовете.

       Независимо, че наситените парафинови въглеводороди доведоха до прелом в развитието на козметичната промишленост по отношение на възможностите за дълготрайно съхранение и разширяване обема на производство, те притежават редица отрицателни страни: вазелинът запушва порите на кожата и подтиска нейното нормално секретиране и дишане т.е. има оклузивно действие, запазвайки топлината и влагата на кожата за продължителен период.

       Минералните масла са нефизиологични, поради което в почистващите кремове, които ги съдържат в големи количества, е задължително да се включат и липиди, за да се предотврати обезмасляването на кожата. Вазелинът даже и пречистен, в някои случаи алергизира и предизвиква възпалителни реакции (вазелинодерма).

       ІІI. ЕСТЕСТВЕНИ И СИНТЕТИЧНИ ВОСЪЦИ

       Восъците представляват естери на висшите мастни киселини с едновалентни, по-рядко двувалентни висши мастни алкохоли (цетилов, цериаринов, миристинов и др. ). Те съдържат още свободни мастни киселини, свободни алкохоли. Повечето от восъците имат твърда консистенция, но се използуват и течни восъци.

       1. ПЧЕЛЕН ВОСЪК - получава се от пчелни медни пити след отстраняването на меда. Натуралният восък има тъмножълт цвят, а пречистеният – от светло-бяло до светло-жълто. Избелването става с перхидрол или хромова киселина при температура 90-95 градуса. Восъкът съдържа свободни алкохоли (церин 38%), въглеводороди и не големи количества свободни киселини, естери на висшите мастни алкохоли с висшите мастни киселини. Използва се като добър уплътнител на консистенцията на кремове.

       2. ЦЕТАЦЕУМ (СПЕРМАЦЕТ, КИТОВА МАС) - получава се от маслото, намиращо се в черепната и гръбначна кухина на кашалотите. Представлява твърда, бяла, люспеста кристална маса, мазна на пипане. Съдържа цетин и свободен цетилов алкохол, незначителни количества мастни киселини. Под въздействието на въздуха се оцветява и химически се променя (гранясва). Поради това и поради ограничените възможности за неговото получаване, в практиката се замества с органичния продукт - цетил палмитат. Използва се като уплътнител на течни, тлъсти масла.

       3. КАРНАУБСКИ ВОСЪК - продукт, извличан от листата на бразилската восъчна палма. Представлява твърда, жълта, до сивозелена маса. В козметиката намира приложение в депилатоари, дезодорант стикове, червила.

       4. ЛАНОЛИН  - получава се от вълната на овцата. Представлява плътна, вискозна, лепкава, мазноподобна маса със светложълт до жълтокафяв цвят и специфичен мирис. Има сложен химичен състав. Съдържа свободни естерифицирани висши мастни алкохоли, холестерин, изохолестерин и ланостерин. На този състав се дължи свойството му да поглъща вода до 150 % от теглото си без да губи вазелиноподобната си консистенция. Хидратираният ланолин съдържа 30% вода. Ланолинът притежава редица отрицателни страни: лесно се окислява, притежава мирис, който трудно се премахва дори при високо пречистване, придава чувство за лепкавост, може да бъде причина за алергични прояви Включва се в състава на кремове в концентрация от 3 до 5 %,  в състава на пудрите като омазняващо средство.

       Днес по-широко приложение намират ланолиновите производни, които се получават след допълнителна обработка на ланолина.

        5. МАСЛО ОТ ЖОЖОБА - получава се от китайското растение Simmonssia Chinensis. Представлява лесноподвижна течност с бледожълт цвят, без мирис. Съдържа естери на ненаситени мастни киселини с наситени мастни алкохоли. Лесно се разстила върху кожата, бързо се резорбира и не оставя чувство на омазняване. Възможно е това приятно усещане да се дължи на факта, че маслото от жожоба не претърпява ензимни промени върху кожата и така неговите лечебни свойства и възможност за свързване с влагата се задържат дълго време. При температура 10 -12 градуса се превръща в зърнеста маса. В козметиката се използва като заместител на цетацетума.

       6. ЛИПОЗОМИ -  те са образувани от две или повече липидни мембрани, концентрично разположени една в друга, между които се включва водна фаза. В зависимост от големината си те се разделят на мултимеларни (0. 5 до 5 нм), големи (0. 2 до 1 нм) и малки 1,25 нм до 50 нм). Лизизомната мембрана е изградена oт един или няколко фосфолипида - природни или синтетични. Този състав, близък до епидермалните липиди определя отличната поносимост към липозомите, приложени върху кожата.

         ІV. Други суровини използвани в козметиката:

1. ЦИНК - не случайно е познат като минерал на красотата. Той

невероятно подхранва кожата - всъщност в нея се съдържа 20% от цялото количество цинк в човешкото тяло. Той поддържа и тонизира кожата, като възстановява най-горния й слой и стимулира производството  на естествени мазнини, които я укрепват. Фактът, че цинка регулира количеството на мазнините, означава, че той помага и при екзема и акне.

       Изследванията показват, че хората, които страдат от акне, могат да подпомогнат изчистването на кожата си за два месеца ако увеличат приема на цинк до 30 милиграма на ден. Друго изследване доказва, че цинкът действа не по-зле от тетрациклин, антибиотикът, който обикновено се използва срещу акне. На козметичната си масичка, козметикът винаги трябва да има цинкова паста за директно намазване срещу зачервявания. В козметичните средства цинкът се влага в такива с противоакнеична насоченост, в продукти за околоочен контур и др.

       2. АЛОЕ ВЕРА - често го наричат „чудотворното растение", „лек от природата" или „лек за изгаряния". То има много наименования, оцелели през всичките 4000 години, откакто е известно на човечеството като лечебно средство. Според изследванията алоето се усвоява лесно от организма, има силни противовъзпалителни свойства, прониква бързо и в дълбочина в кожата, овлажнява я и ускорява възстановяването й. Алоето подобрява кръвообращението, стимулира имунната система и усилва общата устойчивост на организма към вредни влияния от инфекции и стрес. Гелът от Алое Вера съдържа над 200 активни съставки - витамини, минерали, аминокиселини, ензими и полизахариди, чието комбинирано действие има мощен синергичен ефект.

          Алоето идеално се комбинира с много други съставки, използвани в козметичните продукти, благодарение на невероятното му свойство да прониква дълбоко в кожата, и способността му да пренася другите вещества до това място в организма, което най-много се нуждае от тях.