Козметични дефекти на кожата -Част I

Нарушения в кератинизацията (вроговяването)

Нормалното вроговяване на кожата може да бъде нарушено от различни външни и вътрешни фактори: генетични, физични (хронични травми и ултравиолетови облъчвания), клинични (медикаменти), биологични (вируси, бактерии, гъбички) и дължащи се на много и разнообразни причини. 

Като резултат на това настъпват три основни нарушения- хиперкератоза (усилено вроговяване), паракератоза (несъвършено вроговяване) и дискератоза (ранно вроговяване - характерно за злокачествените тумори).

Хиперкератоза (усилено вроговяване). 

Това е състояние, при което има усилено образуване на рогово вещество и се характеризира със задебеляване на роговия слой на кожата. От козметологична гледна точка там се отнасят някои генетични състояния на кожата, като и предизвиканите от хронични травми (мазоли).

ИОЗИС и ксеродермия (суха кожа). Този дефект на кожата се проявява най-много между първата и четвъртата година, прогресира до пубертета, след което в повечето случаи търпи известен обрат. Локализира се предимно по външните части на крайниците и тялото. Раличават се леки форми - с наличие на сухота и леко трицевидно залющване на кожата , и по-тежки форми - с тъмно оцветени дебели люспи. Броят на потните жлези е силно намален. Налице е и силна дехидратация на кожата.

Клавус (мазол) 

 При хроничните механични увреждания на кожата се появя­ват различни видове омазоляване (клавус и калозитас). Клавусът представлява ограничено вроговяване с жълтокафени-кав цвят, с най-честа локализация по пръстите на краката и страничните части на петите в резултат на носенето на неудоб­ни (тесни) обувки. Калозитас е по-дифузно вроговяване на ко­жата, което се наблюдава предимно по дланите у физически работници (копачи, дърводелци, каменари, миньори и др.) 

  ОБИКНОВЕНАТА БРАДАВИЦА е друг вид хиперкератозно образувание. 

Явява се основно по пръстите на ръцете и създава неудобство при работа. Хиперкератозата в случая се предизвиква от човешки вирус, както е при кокошия трън. Фактори като повишена влажност на средата, външни травми по ръцете, имунен дефицит, директен и индиректен контакт с човеконосител, довеждат до заразата.

       На външен вид обикновените брадавици в зоната на ръцете са зърнесто - кръгли надигнатости с диаметър няколко милиметра. Повърхността им е суха, вроговена, грапава и твърда. Цвета им съвпада с цвета на нормалната кожа, т.е. жълт или бледосив. 

       КОКОШИЯТ ТРЪН е друг вид хиперкератозна структура. Основно се явява по ходилата и също се предизвиква от човешки вирус.Отличава се от нормалната кожа като груба и твърда вроговеност с дълбок корен, не изпъква много над кожата. И в този случай вирус засяга обменните процеси в кожата и се стига до реакция и отлагане на кератин, кератохиалин и мазнина. Образуванието е до няколко сантиметра и предизвиква болка при ходене.

      

Лечение. 

Локално се прилагат т.нар. кератолитични (излющващи) средства като: салицилова и млечна киселина по равни части от 1,5 г и еластичен колодий до 10 г; предимство на този раз­твор е, че бързо засъхва и не се налага превръзка. Много ефи­касно е лечението с течен азот (неколкократни туширания през едноседмичен интервал), така също и електрокоагулацията (из­гаряне с електрически ток).

Паракератоза (непълно вроговяване). При паракератозата се образува несъвършено, дефектно ро­гово вещество, при което, независимо че роговият слой е задебелен, той много лесно се излющва, тъй като клетките в него не са достигнали пълна зрелост и не са вроговени напълно (те остават със запазени ядра чак до най-повърхностния слой на епидермата). Тук се отнася псориазисът - едно често заболява­не, представляващо и много тежък козметичен дефект.

Псориазис.

За появата на това заболяване са необходими много фактори - генетично предразположение и рискови (провокиращи) фак­тори като психични травми, ендокринни нарушения, различни инфекции и др. Често засяга няколко членове от една фами­лия. Локализацията на измененията е най-често симетрична, като се обхващат предимно разгъвателните повърхности на крайниците (особено лактите и коленете), окосмената част на главата (скалпът) и различни други области на тялото. При тежки форми може да се засегне и цялата кожа. Характерните изменения са плаки (с розов цвят при свежите и тъмночервен при старите обриви), които са прикрити със сухи сребристо-бели люспи. При около половината от случаите се засягат и ноктите, които получават точковидни хлътвания (стават по­добни на напръстник), промени в цвета, формата и дебелина­та. В известен процент от болните се засягат и ставите (псориатичен артрит). Заболяването е хронично и продължава месе­ци, години, а понякога и цял живот. В резултат на приложено­то лечение, а понякога и спонтанно настъпват ремисии (изчез­ване на болестните изменения), последвани от нови рецидиви (възвръщане на болестта).

    

Мускули. Устройство на мускулите, скелетни мускули

Мускулите съставят активната част на опорно-двигателната система. 

Като такива те притежават ос­новното свойство съкратимост, като променят дъл­жината си и създават сили, действащи чрез залавните им места върху костите на скелета или върху окол­ните тъкани. 

Освен съкратимост мускулите прите­жават и свойствата възбудимост и проводимост. 

Това означава, че мускулните клетки подобно на нер­вните могат да се възбуждат и да провеждат възбуж­дането по хода на клетъчната мембрана. 

Съкратимостта е тясно свързана с възбудимостта и прово­димостта. 

За да се съкрати, мускулната клетка тряб­ва преди това да се възбуди.

УСТРОЙСТВО НА МУСКУЛИТЕ. СКЕЛЕТНИ МУСКУЛИ

Устройство на мускулите. Мускулите са изградени главно от две тъкани – мускулна и съединителна. Мус­кулната тъкан е свързана с основната функция на мус­кулите – съкратимостта. Чрез съединителната тъкан създадените от съкращението сили се разпределят по лостовите системи на скелета. Заедно с нея в мускула навлизат кръвоносни съдове и нерви. Припомнете си характерните особености на трите вида мускулна тъ­кан – напречно набраздена (скелетна), сърдечна и глад­ка. Гладката мускулна тъкан изгражда стените на вът­решните органи и съкращенията и са неволеви. При наблюдение с микроскоп клетките й изглеждат гладки за разлика от другите два типа, които са напречно-набраздени, т.е. имат редуващи се напречно разполо­жени тъмни и светли ивици.

Скелетните мускули са прикрепени към различните части на скелета и съкращението им се контролира волево. То е необходимо за изпълнението на различ­ните движения и придвижването на тялото в прост­ранството.

Сърдечният мускул участва в изграждането на ку­хините на сърцето и въпреки че е напречнонабразден, има редица свойства, които го отличават както от гладките, така и от скелетните мускули.

Клетките на скелетните мускули са многоядрени и практически са образувани от сливането на мно­жество отделни клетки. Те са сравнително дълги (до няколко сантиметра, най-често около 0,6 до 0,9 от дължината на целия мускул), а диаметърът им е най-често от 10 до 100 mm. Известни са още като мускул­ни влакна.

Мускулната клетка съдържа множество нишки, миофибрили, преминаващи по цялата й дължина. Са­мите миофибрили са изградени от още по-тънки ниш­ки, наречени миофиламенти, които са изградени от белтъчни молекули и са няколко вида. Особено ха­рактерни са миозиновите и актиновите миофиламен­ти. Те не са безразборно отрупани, а следват строго определен ред на подреждане. Мускулните клетки са групирани в отделни мускулни снопчета, които от своя страна образуват целия мускул. Снопчетата са обвити от съединителна тъкан, която дава допълни­телни повлекла вътре в тях, обгръщащи всяко отдел­но мускулно влакно. Отвън целият мускул е обвит с лист от плътна съединителна тъкан.

Свързване на мускулите с костите. Сухожилия.  

Всеки мускул има начало и залавно място. И в двата си края тъканта на мускула се прикрепва към съответните кости най-често чрез сухожилия. Те са изградени от плътна съединителна тъкан и съдър­жат оскъдно количество кръвоносни съдове. Сухо­жилията са твърде здрави. Някои от тях могат да из­държат до 8000 кг.

Някои сухожилия са покрити с двуслойна обвивка от влакнеста съединителна тъкан, сухожилие влагалище. Двата допиращи се листа на тази обвивка са гладки н малкото пространство между тях е изпълнено с течност. Това значително улеснява движението на сухожилието, тъй като вътрешният му лист прилепва плътно върху него, а външният се свързва с околните тъкани.

Някои мускули не се прикрепват за кости, а за окол­ните меки тъкани. Такива са мимическите мускули на лицето. При тяхното съкращаване се променя вза­имното разположение на тъканите по лицето и се по­лучава съответната мимика.

Класификация на мускулите. В човешкото тяло има повече от 400 различни мускула. Те може да се класифицират по различни критерии – форма, мес­тоположение, функция, посока на влакната и т.н.

По форма мускулите са дълги, къси и широки. Дъл­гите и късите мускули са предимно вретеновидни и имат тяло и два края – глава в началото и опашка в залавното място. Някои мускули имат повече от една глава. Такива са двуглавият и триглавият мускул на мишницата, четириглавият мускул на бедрото.

Някои мускули имат повече от една опашка или имат няколко сухожилия. Общият сгъвач на пръстите на ръката (а също и на крака) например има до чети­ри сухожилия. Така при съкращаването само на един мускул действието му се разпростира върху няколко пръста едновременно. 

Някои мускули произлизат от различни участъци на тялото и впоследствие се сли­ват в един мускул, разделен от сухожилни ивици. 

В такива случаи се получава редуване на пасивни и ак­тивни елементи и на практика мускулът е разделен на няколко секции. Като пример може да се посочи пра­вият коремен мускул.

Широките мускули нямат добре изразени заострени краища и завършват с разпростряно широко сухожилие. Тези мускули са главно по туловището – някои от муску­лите на гърба и на коремната стена.

От функционална гледна точка мускулите се разделят на няколко вида в зависимост от движе­нието, което предизвикват. Така те могат да бъ­дат сгъвачи, разгъвачи, привеждачи, отвеждачи и т.н. Когато мускулите са свързани пряко с изпъл­нението на дадено движение, се наричат агонисти. Мускулите, участващи в противоположното движение, са антагонисти.

В зависимост от местоположението им муску­лите се групират в мускули на главата, мускули на туловището и мускули на крайниците. В таблицата по-долу са посочени някои от скелетните мускули за­едно с извършваните от тях движения.

МУСКУЛИ	ФУНКЦИИ
Мускули на раменния пояс и гърба: широк гръбен мускул (1) делтовиден мускул (2) голям гръден мускул (3)	Привеждане и притегляне назад на мишницата, завъртане навътре; Отвеждане и предно и задно сгъ­ване на мишницата; Привеждане с предно сгъване и вът­решно завъртане на мишницата
Мускули на мишницата: двуглав мишничен мускул (4) триглав мишничен мускул (5)	Сгъване на предмишницата; разгъване на предмишницата
Мускули около тазобедрената става: хълбочно-поясен мускул (6) голям седалищен мускул (7)	Сгъване в тазобедрената става; антагонист на хълбочно-поясния мускул, разгъване и външно завър­тане в тазобедрената става
Мускули на бедрото и подбедрицата: четириглав бедрен мускул (8) двуглав бедрен, полусухожи-лен и полуципест мускул (9) преден голямопищялен (10) триглав мускул (11)	Сгъване в тазобедрената и разгъ­ване в колянната става; разгъване в тазобедрената става и сгъване в коляното; сгъване на ходилото нагоре; сгъване на ходилото надолу

МАСАЖ НА ЛИЦЕТО

Козметичният масаж има за цел да поддържа красотата на главата и шията. Знае се, че всеки орган, който не функционира достатъчно, има намалено кръвоснабдяване и остарява преждевременно. А системното масажиране спомага много за забавяне на процесите на остаряване.

 

Физиологично въздействие на масажа. Масажът е съвкупност от различни по сила, посока и вид движения, с които се въздействат благоприятно кожата, подлежащите мускули, съдове и нерви. Масажът причинява разширение на кръвоносните съдове, засилва прилива на кръв в тъканите и кожата, а с това повишава и обмяната на веществата в тях. Подобрява се и оттичането на лимфата. Нормализират се функциите на мастните и потните жлези. Освен това чрез масажа механично се почиства повърхността на кожата от мъртвите епидермални клетки, от праха, от мастния и потния секрет,като се подобряват кръвоснабдяването и храненето на мускулите, техният обем,силата и еластичността им се увеличава. Атрофията им се забавя. Благодарение на многобройните и разнообразни нервни апарати, заложени в кожата и тясно свързани с главния мозък, чрез различните масажни похвати се създават нервни импулси, които стигат до мозъка. В зависимост от силата на тези импулси различните мозъчни центрове могат да бъдат успокоени или възбудени. Продължителното леко поглаждане води до успокояване, а по-енергичните масажни похвати (мачкане, потупване) – до възбуждане.
В козметиката масажът винаги се съчетава с други лечебни методи – парафинова процедура, дарсонвализация, различни маски й т. н.

 

Видове масажни движения. 

Пет са основните масажни движения: поглаждане, разтриване, мачкане, потупване и вибрация. За да се получи по-добър резултат, обикновено те се комбинират.
Поглаждането ускорява движението на лимфната течност и на кръвта, подобрява кръвообращението на кожата, освобождава изходните канали на мастните и потните жлези от натрупания в тях секрет. Обикновено всички масажи започват и завършват с поглаждане.
Разтриването се осъществява чрез кръгообразни движения по кожата. Подобрява кръвообращението на масажирания участък и разнася някои по-малки инфилтрати (уплътнение след възпаление на кожата).
Мачкане. Чрез плъзгащи движения на краищата на пръстите на едната или на двете ръце едновременно се натиска и мачка кожата на даден участък. Мачкането засилва кръвообращението и в дълбоките тъкани на масажираната област.
Потупването се състои от множество удари върху кожата, нанесени с краищата на пръстите при отпуснати стави на ръцете. При потупването върховете на пръстите трябва да падат последователно, а не всички наведнъж. Потупването подобрява кръвоснабдяването и рефлекторно влияе на нервната система.
Вибрацията се състои от равномерни, бързи и трептящи движения на върховете на пръстите или дланите, които се предават на подлежащите тъкани като леки сътресения или разклащания. Слабите и фини вибрационни движения успокояват нервната система, а силните я възбуждат.
Видове масаж. 

Масажът бива хигиенно-козметичен и лечебен. Хигиенно-козметичният масаж е средство за борба с преждевременното състаряване и повяхване на кожата, особено на сухата и тънка кожа. Той има и „лечебно“ действие върху вече появилите се бръчки и намаления тургор на кожата на лицето и шията.
Лечебният масаж се прилага при кожа с разширени пори и увеличена мастна секреция за отделяне на секрета от мастните жлези, за разнасяне на възпалителните инфилтрати, при вродени и придобити (дълбоки) бръчки, двойна брадичка и др.
В зависимост от състоянието на кожата на лицето се определя и времето за започване на масажа. Обикновено към 30-годишна възраст кожната еластичност намалява. Затова за предпазване от преждевременно набръчкване на кожата масажът в тази възраст е вече необходим и полезен.
Най-добре е масажът да се извършва по назначение на специалист и от специално обучено лице, което познава анатомията на лицето, владее техниката на масажа, спазва строго хигиенните правила.
Преди масажа трябва да се огледа и прецени състоянието на кожата на лицето – нормална, суха, мазна, с наличие на кожни инфилтрати и т.н. Поради това лицето най-напред се почиства със съответен лосион (тоалетно мляко), след което за 2-3 минути се прави горещ компрес с хавлиена кърпа, напоена с гореща вода или по-добре с подходяща билкова отвара (чай). Компресът покрива цялото лице, като се оставят свободни само устата и носът, и причинява прилив на кръв към лицето, разширява кожните пори, епидермисът набъбва и мъртвите му клетки се отделят по-лесно. При последвалия масаж кожата всмуква по-добре и по-бързо подхранващия крем, който е особено необходим при масажа на сухата кожа. Освен с компресите кожата може да се подготвя за масаж и чрез парна баня, парафинова маска или гореща лапа.
Преди да започнете масажа, намажете кожата с мазен подхранващ крем, който разпределете по лицето с леко поглаждане на кожата по „масажните линии“, от средата на челото към слепоочията, от основата на носа към ушите, от върха на носа към ушите, от средата на брадичката към ушната висулка. За по-лесно плъзгане на дланите намажете ръцете с няколко капки растително, хидрофилно или почистващо масло. 

Масажните движения трябва да са ритмични, да не разтягат кожата, да се повтарят по 4-5 пъти. Масажът продължава 15 минути, като за един курс се правят 15-20 масажа. Седмично се правят не повече от 2-3 масажа, а в годината – не повече от 2- 3 курса.
Противопоказания за масаж. Масаж не се прави при акне с гнойни пъпки и мехурчета, при остро възпаление на кожата, екзема, остра форма на розацея, херпес, контагиозни молуски, кожни гъбички (микози), плоски брадавици, прекомерно окосмяване, цепнатини и пукнатини по лицето, замърсена кожа, остро възпаление на лицевия нерв, високо кръвно налягане (хипертонична болест III степен) и други тежки органични заболявания.

Теория и похвати на масажа. Обща класификация

В методиката на класическият лечебен масаж са възприети 5 масажни начина, които се различават по физиологично въздействие върху съответните части и тъкани върху тялото: поглаждане, изтискване, разтриване, размачкване, вибрации. Към тях като 6-ти начин могат да се включат движенията, тъй като чрез тях се стимулира и възстановява функцията на ставите. И те са задължителен елемент от масажа на ставите. В масажните начини са включени основни и допълнителни похвати. Основни са тези, които се прилагат на повечето от частите от тялото. При масажа е необходимо да се сменят масажните похвати и понякога да се комбинират с допълнително. Те трябва да се изпълняват посменно с едната или двете ръце и по възможност комбинирано. При описания на масажните техники се използват изразите като "близко и далеко (проксиална), стояща (дистална) част за масажиране ". Надлъжната повърхност на ръката (дланта) се различават: основа, тенар, хипотенар, длан, дланна повърхност на пръстите. На дорзалната част на ръката (гръбната) се различават: гръбна страна на средните фаланги и гребен на интерфалангиалните стави. Използват се термините: унарен (лакътен) и радиален лъчев ръб на пръстите. Дистални (крайни), средни и проксимални фаланги. Изборът на един или друг похват зависи от целите и задачите, които ще се решават с масажната процедура. Индивидуалните особености на масажиране.
Основните правила при масажните методи са:

• всички масажни движения завършват до най-близкостоящите лимфни съдове и се изпълняват по хода на лимфните съдове
• не е желателно да се масажират самите лимфни съдове и ако се прилага в такава зона той е щадящ
• при изпълнение на масажните движения се спазва определен ритъм и темпо и дозирана сила на натиск
• изходно положение на масажирания – трябва да осигурява максимално релаксиране на масажирания
• масажните похвати не трябва да предизвикват неприятни усещания
• при масаж на трупа се обработва близката и далечната част последователно или едновременно. За крайниците се обработват близкостоящите и се сменя позицията за обработване на далекостоящите части

При масаж на дадена част се спазва следната последователност: поглаждане, изтискване, разтриване, размачкване, ударни похвати, непрекъснати похвати, поглаждане.
За ставите: поглаждане разтриване, движения, поглаждане.

Релаксиращ масаж

Масажът е ценно лечебно и профилактично средство. Чрез него, от една страна настъпват обезболяване, успокояване, релаксиране. От друга страна, се оказва благоприятно въздействие върху организма, като се подобрява храненето на тъканите и се ускорява възстановителния процес. Като трето - масажът има подчертано профилактично действие – повишава защитните сили на организма и неговата устойчивост към простудни, инфекциозни и други фактори.
При релаксиращият масаж, посредством обработка на част от телесната повърхност се повлиява даден орган, свързан с нея, чрез нервната система.
Прилага се при заболявания на всички органи и системи. Има изразено спазмолитично, болкоуспокояващо и регулиращо действие. Подходящ при умора, физическо и психическо претоварване.
Продължителност на процедурата е ололо 1 час за цялото тяло.
Препоръчително провеждане: 1 - 2 масажа месечно.
Резултати:Успокоява и тонизира мускулите, подпомага движението на кръвта, стимулира лимфния поток и прави съединителната тъкан на ставите по-еластична. Укрепва общото физическо състояние.

Антицелулитен масаж

Служи за премахване на подкожния слой мазнини, натрупани под формата на портокалови целулитни образувания. Методът има подчертан козметичен ефект. Извършва се с помощта на специални техники и етерични масла.
Най-известният метод за третиране на целулита е мануалният масаж. Именно с негова помощ се осигурява кръвоснабдяването на тъканите. Новодошлата кръв подпомага изгарянето на мазнините, носи свежи хранителни съставки, а от друга страна осигурява разнасяне на лимфните задържания. За да има по-голям ефект от антицелулитния масаж, е много важно засегнатите зони да се третират с качествени продукти. Те са или загряващи, или изстудяващи, а целта им е да проникнат добре през епидермиса и да въздействат на мастната клетка, като я освободят от съдържание.
Времетраенето на процедурите зависи от възрастта и телесното тегло на жената. Ако тя е млада дама с добра обмяна на веществата и тежи около 50-60 kg, то тогава и 15 масажа биха били напълно достатъчни, за да се приведе тази фигура в добър вид и то за дълго време. Ако обаче имаме жена в зряла възраст, която има някакво увреждане, нарушаващо обмяната на веществата, било то хормонален проблем или стрес, и тя тежи над 65-70 kg, тогава 10-15 масажа няма да са достатъчни. При нея ще трябват минимум 20-25, за да има осезаемо намаляване на обиколката.
От голямо значение и е честотата на процедурите. Те трябва да се правят всеки ден или през ден. Най-добрият вариант за добър успех - бърз, видим и траен, е когато масажът се комбинира с някои от другите съвременни методи за третиране на целулита. Това са т.нар. апаратни техники, които въздействат върху мускулите посредством ток. Освен че предизвикват разграждане на мастните клетки, те допринасят за доброто моделиране на силуета. По принцип масажът подсилва действието на всеки един от другите методи и когато е в комбинация с тях, резултатът е повече от добър.

Лечебен масаж с мед

Всички са запознати с благотворните лечебни свойства на пчелния мед върху организма на човека. Медотерапията, като масажна процедура представлява оригинална лечебна методика, която се използва с цел да се извлекат ненужните и токсични вещества през кожата на човека. За тази цел се използва пчелен мед, който се нанася върху кожата на тялото и чрез специфични масажни похвати се извличат вредните токсини задържали се в подкожните тъкани на човешкото тяло. Лечебната сила на меда е известна още от древността. През вековете пчелният мед е намирал приложение при лечение на много различни заболявания под една или друга форма.
Днес съдържанието му е добре известно, което напълно обяснява и силно изразените му лечебни свойства. Освен вода и въглехидрати, в него се съдържат и важни микроелементи и минерали, витамини, някои ензими както и антибиотични вещества. При приемането на мед с храната голяма част от полезните вещества съдържащи се в него частично или пълно се унищожават от стомашната киселина, докато прилагайки го върху кожата те напълно се усвояват.
Медният масаж в днешния му вид представлява цялостен природен метод на лечение, при който си взаимодействат няколко различни лечебни подхода. Третирането на кожата с ръце и насоченото стимулиране на отделни зони от гърба в съчетание с изключителните лечебни качества на пчелния мед взаимно се допълват и засилват действието си.
Ефектът от масажирането с ръце на намазания с пчелен мед гръб е ''изсмукване'' и ''изпомпване'' от тъканите на тялото на натрупаните с години токсини. Пчелният масаж въздейства лечебно на организма директно през кожата и прилаган като терапия, възстановява естествената способност на организма да се самопрочиства от отровите.
Масажът с мед влияе силно тонизиращо на целия организъм, като е особено ефективен при: артроза (коксартроза, спондилартроза и др.); белодробни заболявания ; чернодробни болести; главоболие; безсъние; депресии; синдром на хроничната умора; бавно възстановяване след тежки заболявания и бременност, др.

Ароматерапия

 

Ароматерапията е метод за лечение чрез използване на натурални етерични масла, въвеждани в организма през дихателните пътища, кожата и лигавиците. Ароматите, материализирани в течност, се наричат етерични масла, а начинът на употреба и лечение – ароматерапия.
В течение на много векове човекът се е стремил да опознае тайната на ароматите, да ги извлече от растенията и да ги накара да му служат. Ние използваме аромати още от детството си, правим го просто и естествено и не се нуждаем от специално обучение и термини. Скилидка чесън, ментов или липов чай, настъргана лимонова кора, гаргара с босилек, букет току-що откъснати рози. Ароматите са неделима част от живота ни. Откъснатите рози бързо увяхват и губят качествата си, листенцата на жасмина изсъхват, а под снега не може да се намери мента. Затова хората са се научили да събират ароматите на растенията и задълго да съхраняват вълшебните им свойства. Като етерични масла ароматите имат по-голяма концентрация, удобни са за използване, предоставят възможност на европейците да оценят прелестта на чаеното дърво или евкалипта.

Етерични масла според основните им свойства

Аклиматизиращи: мента, маточина, лавандула
Антидепресанти: бергамот, гараний, жасмин, пачули, роза, сандал, иланг-иланг, нероли Болкоуспокояващи: мента, лайка, бергамот, гераний, розмарин
Глистогонни: карамфил, канела, анасон, чубрица, бергамот, евкалипт, маточина, мента, чаено дърво, лимон
Дезинфекция на помещенията: лавандула, чубрица, хвойна, цитронела, евкалипт, салвия, канела, карамфил, мащерка, чаено дърво
Дезинфекция на рани: чаено дърво, гераний, лавандула, салвия
Имуностимулатори: лимон, лавандула, чубрица
Кръвоспиращи: евкалипт, гераний, роза, лимон Намаляващи захарта в кръвта: гераний, хвойна, цитронела, евкалипт, розмарин Намаляващи кръвното налягане: майорана, иланг-иланг, босилек, маточина, нероли, лавандула Намаляващи нивото на холестерин в кръвта: розмарин, цитронела, чубрица Нормализиращи кръвообращението: маточина, лавандула, нероли, гераний, анасон, майорана, иланг-иланг, мента, роза, жасмин
Пикочогонни: лавандула, салвия, хвойна, сандал, розмарин, гераний Повишаващи кръвното налягане: чубрица, мента, салвия, мащерка
Подобряващи обмяната на веществата: гераний, лайка, салвия, иланг-иланг
Против молци: кедър, чаено дърво, лавандула, евкалипт
Против насекоми: лавандула, карамфил, евкалипт, салвия, кипарис
Противовъзпалителни: гераний, лайка, лавандула, маточина, мента, чаено дърво Противогрипни: евкалипт, чаено дърво, хвойна, чубрица
Спазмалгони: хвойна, лимон, бергамот, розмарин, кипарис
Стимулиращи потентността: гераний, жасмин, мускат, пачули, роза, сандал, иланг-иланг Стимулиращи храносмилането: мента, босилек, анасон, резене, лайка, майорана, лимон, хвойна, канела
Укрепващи вегетативната нервна система: маточина, салвия, босилек, лавандула Успокояващи: лавандула, маточина, гераний, манадрина, босилек, лайка, пачули

Етерични масла при различни физиологични състояния на организм

Абцеси: лайка, гераний, лавандула, цитронела, карамфил, чубрица
Алергия: лайка, лавандула, гераний, роза
Ангина: гераний, бергамот, сандал, салвия, чубрица, лайка
Атеросклероза: маточина, хвойна, розмарин, лимон, майорана
Белези от рани: нероли, лавандула
Болки по време на менструация: лайка, маюорана, маточина, мента, хвойна, сандал, гераний, кипарис, чаено дърво, салвия, роза, жасмин
Брадавици: лимон, карамфил
Бронхит: босилек, чубрица, евкалипт, лавандула, мента, бор, чаено дърво, анасон, салвия, тамян
Бръчки: нероли, роза, тамян
Бяло течение: пачули, лавандула, евкалипт, чаено дърво
Вагинална инфекция: чаено дърво, лайка
Висока температура: лавандула, чаено дърво, лимон, маточина, евкалипт, лайка, мента, бергамот, босилек, розмарин
Временни нарушения на работата на надбъбречните жлези: гераний, розмарин, салвия
Възпаление на носната кухина: евкалипт, лавандула, босилек, лимон, лайка, мента, чаено дърво
Гадене: лимон, мента, маточина, босилек, анасон, резене
Гастрит: лайка, роза, мента, гераний, чаено дърво
Главоболие: лавандула, майорана, лайка, роза, мента, евкалипт, лимон
Грип: чаено дърво, евкалипт, мента, резене, лавандула, маточина, розмарин, салвия, чубрица, канела, лимон
Гъбички в устата: пачули, маточина, лавандула, евкалипт
Гъбички по стъпалата: чубрица, евкалипт, мента, лимон, розмарин, лавандула
Диария: гераний, портокал, лайка, лавандула, мента, розмарин, сандал, канела, евкалипт, хвойна, лимон, мускат
Екзема: лавандула, лайка, бергамот, гераний, хвойна, салвия
Жлъчни колики: лайка, анасон, лавандула, майорана
Загуба на апетит: портокал, цитронела, бертамот, майорана, анасон, мускат, мащерка, салвия, лимон
Загуба на гласа: лавандула, салвия
Задух: лавандула, мента, розмарин, лимон
Запек: майорана, резене
Затлъстяване: бергамот, пачули, хвойна, лимон
Зъбобол: карамфил, мента, салвия, лавандула, лайка, чубрица
Изгаряне: чаено дърво, лавандула, розмарин, евкалипт, лайка, салвия
Импотентност: канела, сандал, кипарис, ела, босилек, анасон
Кихане: анасон, резене
Колит: лавандула, маточина, гераний, иланг-иланг, нероли, сандал, пачули, бергамот, босилек, лайка, чаено дърво, мента
Косопад: розмарин, евкалипт, салвия, босилек, чубрица
Кръвотечение от венците: салвия, лайка, лимон
Кръвотечение от носа: лимон, кипарис, тамян
Леки измръзвания: мента, лавандула
Лимфостаза: лимон, кипарис, салвия, розмарин, чаено дърво
Лишей: мента, маточина, лавандула, гераний, евкалипт, чаено дърво
Лош дъх в устата: мента, евкалипт, лимон, салвия, босилек, чаено дърво
Лумбаго, ишиас: мента, лавандула, лайка
Мазна коса: цитронела, лимон, маточина, лавандула, бергамот, хвойна, гераний
Махмурлук: мента, евкалипт, лимон
Метеоризъм: мента, анасон, майорана, джинджифил, мащерка, бергаморт, лайка, чубрица, резене
Мигрена: маточина, майорана, евкалипт, мента, розмарин
Малокръвие: лайка, чубрица, лимон
Морбили: чаено дърво, евкалипт
Мускулна слабост: мента, лавандула, розмарин, лайка
Мускулни спазми: хвойна, розмарин, лимон, лавандула, лайка
Намалена концентрация на вниманието: лимонник, чаено дърво, салвия, розмарин, мента, евкалипт
Намалена потентност: гераний, жасмин, мускат, пачули, роза, сандал, иланг-иланг
Намаляване на паметта: портокал, лимон, бергамот, чубрица, розмарин, мента, босилек, майорана, евкалипт, карамфил
Напукване на ануса: лавандула
Напукване на зарната на гърдите: лайка, гераний, роза
Нарушение на менструалния цикъл: роза, маточина, лайка
Нарушение на мозъчното кръвообращение: салвия
Невралгия: лавандула, лимонник, кипарис, иланг-иланг, сандал, нероли, пачули, мента, жасмин
Неврити: лайка, гераний, лавандула, мента, роза, розмарин
Невродермит: лавандула, роза
Обриви: бергамот, чаено дърво, евкалипт, лайка, хвойна, сандал
ОРЗ: чубрица, канела, карамфил, евкалипт, салвия, цитронела, лавандула, джинджифил, босилек, розмарин, чаено дърво
Оскъдна менструация или липса: лавандула, майорана, мента, канела, евкалипт, хвойна, мащерка, салвия, розмарин, босилек
Остеохондроза: мента, розмарин, лавандула
Отит: лавандула, лайка, босилек, лимон
Отоци: гераний, хвойна, пачули
Пневмония: чаено дърво, евкалипт, розмарин
Подагра: хвойна, розмарин, чубрица, босилек, канела, резене
Подобряване работата на черния дроб: лайка, розмарин, гераний, мента
Прегракване: салвия, сандал, чубрица, цитронела, лавандула
Припадък: розмарин, мента, петигрийн, нероли, лавандула
Простатит: сандал, хвойна, кипарис
Профилактика на трихомоназа: евкалипт, лавандула, сандал, лимон
Пърхот: евкалипт, розмарин, лайка, лавандула, маточина
Разтягане на сухожилията: портокал, грейпфрут, кипарис, лимон, хвойна
Растеж на зъбки при децата: лайка
Ревматизъм: хвойна, розмарин, евкалипт, цитронела, майорана, лайка, лавандула, джинджифил, лимонник, мускат, мащерка, кипарис
Ринит: лайка, портокал, лавандула, евкалипт, мента, салвия, чаено дърво, кипарис
Световъртеж: лавандула, мента, розмарин
Слаби коси: роза, гераний, сандал, лавандула, портокал
Следродова депресия: иланг-иланг, сандал
Слънчев удар: лавандула, роза, мента
Слънчеви изгаряния: лавандула, лайка, чаено дърво
Спазми в прасеца: мента, розмарин, лавандула
Спастична кашлица: босилек, евкалипт, мента, кипарис, бор
Стоматит: салвия, маточина, сандал, чаено дърво
Стрии: лавандула, нероли
Сухи коси: иланг-иланг
Сърбежи: лайка, лавандула, мента, бергамот, лимон, сандал
Трофически язви: розмарин, карамфил, хвойна, майорана, чубрица, канела, мукат
Трудно зарастващи рани при изгаряне: лавандула, гераний, лайка, евкалипт
Тръпки от студ: лавандула, гераний, лимон, лайка, майорана, розмарин, роза, хвойна
Укрепване на ставите: гераний, пачули, мента, сандал, розмарин, хвойна
Уморени очи: лайка, бергамот, сандал, гераний, роза
Умствена преумора: чубрица, босилек, розмарин
Фарингити, ларингити: лимон, чубрица, евкалипт, салвия гарнаний, джинджифил
Флебити: лимон
Фригидност: пачули, сандал, иланг-иланг, карамфил, гераний, роза, жасмин
Хемороиди: лайка, хвойна, лавандула, кипарис
Херпес: маточина, бергамот, лайка, цитронела, евкалипт
Хиперфункция на потните жлези: салвия, кипарис
Хрема: чаено дърво, евкалипт
Хронична хрема: лайка, майорана
Хълцане: босилек, сандал
Целулит: хвойна, цитронела, портокал, розмарин, лавандула, гераний
Циреи, язви: лайка, лавандула, евкалипт, бергамот, карамфил, пачули, роза
Цистит: лавандула, сандал, хвойна, лайка, евкалипт, резене, ела, мента, чубрица, канела
Цитсит, уретрит: хвойна, сандал, гераний, евкалипт, роза, тамян, кипарис
Чупливи нокти: цитронела
Шарка: евкалипт, мента

Ароматите действат и на психиката, и на емоциите:

Астенически състояния: хвойна, розмарин, цитронела, чубрица, бергамот, салвия, мускат
Безсъние: маточина, лавандула, гераний, нероли, майорана, сандал, иланг-иланг, лайка, жасмин, горчив портокал, бергамот, босилек, роза, петигрин, тамян
Изтощение: хвойна, гераний, розмарин, чубрица, босилек, майорана
Истерия: босилек, лавандула, жасмин, мандарина, маточина, нероли, портокал, петигрин, роза, сандал, иланг-иланг
Нерешителност: розмарин, лимон, салвия, евкалипт, лимонник
Нощни кошмари: лайка, лавандула, сандал, нероли, петигрин, тамян
Песимизъм: иланг-иланг, роза, жасмин, бергамот, лимон, портокал
Превъзбуда: роза, сандал, тамян, гераний
Ревност: иланг-иланг, лайка, жасмин, валериан, гераний
Самота: джиндижифил, лайка, резене
Стрес: лавандула, валериана, маточина, иланг-иланг, роза, нероли
Състояния на страх: гераний, лайка, босилек, мускат, жасмин, пачули, иланг-иланг
Умора: мента, розмарин, чубрица

 www.spaharmony.eu

Козметични средства. Суровини и материали използвани в козметиката

       Суровините и материалите, които най-общо и често сe влагат в козметичните средства се делят на три основни групи както следва:

•      Липиди - животински мазнини и растителни масла;

•      Въглеводороди - вазелин, парафин, церезин:

•      Естествени и синтетични восъци.

      

       I. ЛИПИДИ (животински мазнини и растителни масла).

       Между използваните мазнини в козметиката, липидите заемат едно от главните места. Дълго време са прилагани най-лесно достъпните животински и растителни мазнини като: свинска мас, лой, палмово, маслиново, бадемово масло. Те са съставени от триглицериди на висшите мастни наситени (лауринова, миристинова, палмитинова, стеаринова) и мастни ненаситени (олеинова, линолова, линоленова) киселини. Този химичен състав определя тяхното значително лесно проникване в космените фоликули в горната част на епидермиса. Поради това те са подходящи компоненти за приготвяне на подхранващи кремове.

       Отрицателна страна на липидите е склонността към гранясване, причинена от високото съдържание на триглицериди на ненаситените мастни киселини. Образуваните разпадни продукти — алдехиди, кетони и мастни киселини имат дразнещо действие. Ето защо те се заменят с хидрогенираните им производни. С по-важно значение са естерите на висшите мастни киселини с едновалентните алкохоли: изоприл миристат, изоприл палмитат, изоприл лаурат, които лесно проникват в кожата и не гранясват.

       Най-често използваните масла в козметиката са:

1.    ЛЕНЕНО МАСЛО - златисто - жълт цвят, мек мирис и вкус,

богато на ненаситени мастни киселини. Има приложение в козметични препарати за суха, люспеста и екзематозна кожа.

2.    СУСАМЕНО МАСЛО - бледожълтеникава масловидна течност

с приятен маслен вкус, слаб специфичен мирис, богато на ненаситени мастни киселини. Използва се в препарати против изгаряне, течни брилянтини (вакси за коса).

3.    ФЪСТЪЧЕНО МАСЛО - безцветна до слабо жълта масловидна

течност. Съдържа ненаситени мастни киселини (олеинова - 60%. линолинова - 20%). Прилага се в масла за масаж, частично се хидрогенира в емулсии. Оставено на въздух се сгъстява до желеподобна маса.

4.    БАДЕМОВО МАСЛО - представлява бледожълта с приятен

вкус и мирис масловидна течност. Съдържа 85% триглицериди на олеиновата киселина. На въздух изсъхва и не гранясва. Използва се в течни емулсии, масла за баня и др.

5.    МАСЛИНЕНО МАСЛО - жълтеникава масловидна течност с

приятен маслен вкус, характерен мирис. Съдържа главно триглицериди на олеиновата киселина - 75%. При 9-10 градуса температура потъмнява, а при 0 градуса се втвърдява. Използва се за приготвяне на кремове и плажни масла.

6.    РИЦИНОВО МАСЛО - безцветна или слабожълтеникава гъста

сироповидна течност със специфичен мирис. Съдържа триглицериди на рициновата киселина 87%, витамините А и D. Използва се като пластификатор в препарати за поддържане на нокти. Придава блясък на червилата.

7.    КАКАОВО МАСЛО - твърда светложълта маса с точка на

топене 30 - 34 градуса, с шоколаден вкус и мирис. При съхранение гранясва. Съдържа глицериди на стеариновата киселина. Използва се при направа на кремове и червила. Може да се замени със синтетично какаово масло.

8.    АВОКАДОВО МАСЛО - бледожълта течност. Съдържа  три -

глицериди на палмитиновата киселина, богата на фотостерол, лецитин, витамин А1, В1 и В12. Има приложение в препарати за поддържане на кожата и тялото. Лесно се окислява на въздух.

9.    ВИЗОНОВО МАСЛО (МАСЛО ОТ НОРКА) - при стайна

температура представлява маслена течност. Съдържа триглицериди на наситени мастни киселини. Използва се в кремове в концентрация 3 - 5%.

                   

                   ІI. ВЪГЛЕВОДОРОДИ

                   Най-често използваните въглеводороди са вазелин, парафин, церезин, обезмаслен озокерит. Влизат в състава на кремове със защитно действие, тъй като имат слабо изразена прониквателна способност.

1. ВАЗЕЛИНЪТ    е  смес  от  твърди  и  течни    въглеводороди,

получени при фракционната дестилация на земното масло.

          В козметиката се използва белият вазелин. Жълтият вазелин влиза в състава на някои препарати, предпазващи от светлината. Изкуственият  вазелин представлява смес от  твърд парафин, церезин и вазелиново масло.

          2. ПАРАФИНЪТ е твърд и вазелиноподобен (течен). Твърдият е съставен от висши мастни въглеводороди и има кристален строеж. Той е мазен на пипане, без мирис и вкус. Вазелиноподобният парафин, наричан още парафиново или вазелиново масло представлява масловидна нефлуоресцираща течност без мирис и вкус. При смесването на определени количествени съотношения на твърд и течен парафин се получава  така наречената парафинова мас.

          3. ЦЕРЕЗИНЪТ се получава чрез рафиниране на естествения парафин и се използва за повишаване на консистенцията на кремовете.

       Независимо, че наситените парафинови въглеводороди доведоха до прелом в развитието на козметичната промишленост по отношение на възможностите за дълготрайно съхранение и разширяване обема на производство, те притежават редица отрицателни страни: вазелинът запушва порите на кожата и подтиска нейното нормално секретиране и дишане т.е. има оклузивно действие, запазвайки топлината и влагата на кожата за продължителен период.

       Минералните масла са нефизиологични, поради което в почистващите кремове, които ги съдържат в големи количества, е задължително да се включат и липиди, за да се предотврати обезмасляването на кожата. Вазелинът даже и пречистен, в някои случаи алергизира и предизвиква възпалителни реакции (вазелинодерма).

       ІІI. ЕСТЕСТВЕНИ И СИНТЕТИЧНИ ВОСЪЦИ

       Восъците представляват естери на висшите мастни киселини с едновалентни, по-рядко двувалентни висши мастни алкохоли (цетилов, цериаринов, миристинов и др. ). Те съдържат още свободни мастни киселини, свободни алкохоли. Повечето от восъците имат твърда консистенция, но се използуват и течни восъци.

       1. ПЧЕЛЕН ВОСЪК - получава се от пчелни медни пити след отстраняването на меда. Натуралният восък има тъмножълт цвят, а пречистеният – от светло-бяло до светло-жълто. Избелването става с перхидрол или хромова киселина при температура 90-95 градуса. Восъкът съдържа свободни алкохоли (церин 38%), въглеводороди и не големи количества свободни киселини, естери на висшите мастни алкохоли с висшите мастни киселини. Използва се като добър уплътнител на консистенцията на кремове.

       2. ЦЕТАЦЕУМ (СПЕРМАЦЕТ, КИТОВА МАС) - получава се от маслото, намиращо се в черепната и гръбначна кухина на кашалотите. Представлява твърда, бяла, люспеста кристална маса, мазна на пипане. Съдържа цетин и свободен цетилов алкохол, незначителни количества мастни киселини. Под въздействието на въздуха се оцветява и химически се променя (гранясва). Поради това и поради ограничените възможности за неговото получаване, в практиката се замества с органичния продукт - цетил палмитат. Използва се като уплътнител на течни, тлъсти масла.

       3. КАРНАУБСКИ ВОСЪК - продукт, извличан от листата на бразилската восъчна палма. Представлява твърда, жълта, до сивозелена маса. В козметиката намира приложение в депилатоари, дезодорант стикове, червила.

       4. ЛАНОЛИН  - получава се от вълната на овцата. Представлява плътна, вискозна, лепкава, мазноподобна маса със светложълт до жълтокафяв цвят и специфичен мирис. Има сложен химичен състав. Съдържа свободни естерифицирани висши мастни алкохоли, холестерин, изохолестерин и ланостерин. На този състав се дължи свойството му да поглъща вода до 150 % от теглото си без да губи вазелиноподобната си консистенция. Хидратираният ланолин съдържа 30% вода. Ланолинът притежава редица отрицателни страни: лесно се окислява, притежава мирис, който трудно се премахва дори при високо пречистване, придава чувство за лепкавост, може да бъде причина за алергични прояви Включва се в състава на кремове в концентрация от 3 до 5 %,  в състава на пудрите като омазняващо средство.

       Днес по-широко приложение намират ланолиновите производни, които се получават след допълнителна обработка на ланолина.

        5. МАСЛО ОТ ЖОЖОБА - получава се от китайското растение Simmonssia Chinensis. Представлява лесноподвижна течност с бледожълт цвят, без мирис. Съдържа естери на ненаситени мастни киселини с наситени мастни алкохоли. Лесно се разстила върху кожата, бързо се резорбира и не оставя чувство на омазняване. Възможно е това приятно усещане да се дължи на факта, че маслото от жожоба не претърпява ензимни промени върху кожата и така неговите лечебни свойства и възможност за свързване с влагата се задържат дълго време. При температура 10 -12 градуса се превръща в зърнеста маса. В козметиката се използва като заместител на цетацетума.

       6. ЛИПОЗОМИ -  те са образувани от две или повече липидни мембрани, концентрично разположени една в друга, между които се включва водна фаза. В зависимост от големината си те се разделят на мултимеларни (0. 5 до 5 нм), големи (0. 2 до 1 нм) и малки 1,25 нм до 50 нм). Лизизомната мембрана е изградена oт един или няколко фосфолипида - природни или синтетични. Този състав, близък до епидермалните липиди определя отличната поносимост към липозомите, приложени върху кожата.

         ІV. Други суровини използвани в козметиката:

1. ЦИНК - не случайно е познат като минерал на красотата. Той

невероятно подхранва кожата - всъщност в нея се съдържа 20% от цялото количество цинк в човешкото тяло. Той поддържа и тонизира кожата, като възстановява най-горния й слой и стимулира производството  на естествени мазнини, които я укрепват. Фактът, че цинка регулира количеството на мазнините, означава, че той помага и при екзема и акне.

       Изследванията показват, че хората, които страдат от акне, могат да подпомогнат изчистването на кожата си за два месеца ако увеличат приема на цинк до 30 милиграма на ден. Друго изследване доказва, че цинкът действа не по-зле от тетрациклин, антибиотикът, който обикновено се използва срещу акне. На козметичната си масичка, козметикът винаги трябва да има цинкова паста за директно намазване срещу зачервявания. В козметичните средства цинкът се влага в такива с противоакнеична насоченост, в продукти за околоочен контур и др.

       2. АЛОЕ ВЕРА - често го наричат „чудотворното растение", „лек от природата" или „лек за изгаряния". То има много наименования, оцелели през всичките 4000 години, откакто е известно на човечеството като лечебно средство. Според изследванията алоето се усвоява лесно от организма, има силни противовъзпалителни свойства, прониква бързо и в дълбочина в кожата, овлажнява я и ускорява възстановяването й. Алоето подобрява кръвообращението, стимулира имунната система и усилва общата устойчивост на организма към вредни влияния от инфекции и стрес. Гелът от Алое Вера съдържа над 200 активни съставки - витамини, минерали, аминокиселини, ензими и полизахариди, чието комбинирано действие има мощен синергичен ефект.

          Алоето идеално се комбинира с много други съставки, използвани в козметичните продукти, благодарение на невероятното му свойство да прониква дълбоко в кожата, и способността му да пренася другите вещества до това място в организма, което най-много се нуждае от тях.