сряда, 21 ноември 2012 г.

Обикновено акне (Acne vulgaris)


Акнето представлява хронично заболяване на кожата, проявяващo се преди всичко с различни видове кожни обриви: невъзпалителни (отворени и затворени комедони) и възпалителни (папули, гнойни пъпки, гнойни фистули). Масово се проявява преди всичко при младите хора – засяга между 60–80% от младежите в периода на пубертета. Пикът на заболеваемостта при момичетата е във възрастта от 14 до 17 години, при момчетата малко по-късно - във възрастта от 16 до 19 години. По правило за няколко години акнето отшумява, но понякога може да се задържи много дълго, дори след 30-годишна възраст. Акнето се превръща в сериозен козметичен проблем и заради риска от образуването на деформиращи белези. 
Акнето засяга основно областите с най-голяма концентрация на мастни жлези, т. е. лицето (99% от пациентите), гърба (90% от пациентите) и гръдния кош (78% от пациентите), но може да се появи и върху плещите, раменете и седалището. Една от неговите форми, т. нар. acne inversa, се характеризира с много тежки болестни изменения в областта на половите органи, подмишниците и слабините.

Фактори, които влияят върху появата на акне:

  • повишен синтез на андрогени в периода на пубертета,
  • себорея,
  • засилена кератоза (вроговяване) на отворите на космените фоликули,
  • развитие на анаеробната бактерия Propionibacterium acnes в разширените извеждащи канали на мастните жлези.

Андрогени

Акне вулгарис се появява при повечето млади хора в периода на пубертета. Появата му е свързана с повишаване активността на андрогените, тоест мъжките полови хормони (както при момичетата, така и при момчетата), които влияят стимулиращо на секрецията на себум и увеличаването на мастните жлези. Най-активна в стимулирането на мастните жлези андрогенова производна е дехидротестостерона (DHT), образуван в резултат на редукция на тестостерона чрез ензима 5-алфа редуктаза. Рецепторите за DHT се намират в кожата, космените фоликули и мастните жлези. При хората с акне се констатира голяма концентрация на 5-алфа редуктазата в областта на мастните жлези и засилване на синтеза на DHT в областта на т. нар. себорейни зони.

Себореята и фоликуларната хиперкератоза

Причина за появата на акне е както прекомерната секреция на себум, така и промяната в неговия състав. При хората с акне се констатира повишена секреция на себум, но същевременно и намаляване на относителното съдържание на линолова киселина. Това води до интензивно, неправилно вроговяване на отворите на космените фоликули. В резултат на това се стига до запушване на отворите на фоликулите с плътна маса от рогови клетки. Това затруднява правилната мастна секреция и довежда до постепенно разширяване на каналите на мастните жлези и образуване на микрокомедони. Те са първият елемент от развитието на акне. Заедно с разширяването на каналите на мастните жлези се стига до появата на малки, невъзпалителни папули (затворени комедони). Впоследствие, едновременно с разширяването на отворите на извеждащите канали и окисляването на мазнините, съдържащи се в себума, се образуват отворените комедони с тъмни точки на повърхността.

Ролята на бактериите

В резултат на създадените анаеробни условия и повишеното съдържание на себум, мастните жлези се превръщат в отлична среда за анаеробната бактерия – Propionibacterium acnes, която играе съществена роля за появата на възпалителен процес в пъпката. Тези бактерии отделят вещества, отговарящи за натрупването на възпалителни клетки в областта на мастните жлези, които на свой ред освобождават ензими, водещи до разрушаване на стените на мастните жлези и изливане на тяхното съдържимо в околната дерма. Това довежда до усилване на възпалителния процес.

Фактори, обострящи протичането на акне

Счита се, че причина за обострянето на акне може да бъде стресът, макар че това не е научно доказано. Известно е, че някои лекарства (напр. стероидите, анаболните препарати, литият, фенитоинът, и дори някои противозачатъчни таблетки) могат да предизвикат поява или усилване на акне. Също така някои козметични препарати могат да действат комедогенно (комедонообразуващо).
Изглежда, че спазването на строга диета при акне не е задължително, тъй като влошаване на акне се проявява при малък процент от болните (по-малко от 10%) след консумацията на някои продукти (напр. шоколад, какао, туршии, подправки).
При по-голямата част от болните слънчевото лъчение довежда до временно подобрение, но при част от тях (около 20%) може да предизвика обостряне на промените – вероятно влияние върху този процес имат високата температура и голямата влажност на въздуха.
При около 60 – 70% от младите жени акнето се влошава в предменструалния период.

Клинични симптоми на акне

В по-ниска или по-висока степен постоянен симптом при болните с акне е засилената себорея. При младежкото акне винаги са налице комедони. Засилената възпалителна реакция в областта на комедоните води до развитието на възпалителни обриви - папули и гнойни пъпки. При част от пациентите се стига до поява на по-дълбоки болестни промени в кожата и подкожната тъкан. Това са фистули и кисти, които след заздравяване по правило оставят белези, които могат да се образуват дори в резултат на възпалението на малки папули. Белезите могат да бъдат два вида - атрофични и келоидни. Малките папулозни изменения оставят след себе си по правило атрофични белези, докато келоидите (келоидните белези) са резултат от кистозните промени и фистулите.

Клинични форми на акне

В зависимост от характера на доминиращите изменения различаваме различни клинични форми на акне. В зависимост от количеството на обривите акнето се определя като слабо или средно интензивно.
Клинични форми на акне:
  • acne comedonica;
  • cne papulopustulosa;
  • acne phlegmonosa:
  • nodular acne,
  • acne conglobata,
  • acne inversa
  • acne keloidea;
  • acne fulminans.

Лечение на акнето

Акнето като хронично заболяване изисква продължително лечение – в продължение на месеци и дори години. Лечението зависи от клиничната форма на акнето. Освен предписването на едно единствено лекарство – изотретиноин, няма никакво друго лечение на причините за него. Всички останали методи водят само до премахване на симптомите на болестния процес.
    Основа за терапията на акне е правилната грижа и локалното лечение, което води до задоволителни ефекти при 60% от пациентите. По време на локалното лечение се препоръчва нанасянето на препаратите върху цялата засегната от болестта повърхност на кожата. При болните, които се нуждаят от системно лечение, правилната грижа е необходим допълващ фактор.

Системно лечение

Хормоналното лечение, състоящо се в използването на т. нар. антиандрогенни препарати, може да се използва единствено при жените. Най-често се използват средства, съдържащи октан на ципротерона, който ограничава действието на дехидротестостерона в областта на мастните жлези чрез потискане на свързването му с андрогенните рецептори.
    Антибиотиците за общо приложение се препоръчват при средно или много силно изразено acne papulopustulosa или при появата на възпаления с характер на гнойни фистули. Системното лечение с антибиотици се провежда минимум 3 месеца. Общата продължителност на курса на лечение е от 3 до 6 месеца.
    Изотретиноинът е единственото лекарство, действащо на всички, освен хормоналните, механизми, играещи роля в патогенезата на акне. Той предизвиква рязко намаляване на секрецията на себум, действа срещу образуването на комедони, редуцира броя на бактериите Propionibacterium acnes и действа противовъзпалително. По време на лечението с изотретиноин се стига до дълготрайна редукция на мастните жлези. Показани за този препарат са единствено тежките форми на акне и най-вече пациентите, при които се стига до образуване на белези.

Правилна грижа

При по-голямата част от пациентите със засилена себорея и промени от рода на комедоните правилната и редовната грижа е основа на лечението. Често дори само тя е достатъчна за постигане на задоволителен лечебен ефект. Задължителен е правилният избор на препрати според типа кожа: най-силните, съдържащи по-голяма концентрация на комедолитични и антисеборейни субстанции са предназначени за кожа със значително изразена себорея, а най-меките почистващи препарати - за чувствителна и склонна към раздразнения кожа.
    При локалното лечение се използват редица козметични препарати, съдържащи субстанции с комедолитично и противовъзпалително действие: α- и β-хидроксикиселини, полихидроксикиселини и други субстанции от растителен произход. Към α-хидроксикиселините спадат: гликоловата, млечната, лимонената, винената и ябълчената киселини, докато най-често използваната β-хидроксикиселина е салициловата киселина. Чрез отблокирането на запушените извеждащи канали на мастните жлези тези субстанции улесняват оттичането на себума и намаляват неговото натрупване вътре в мастните жлези, действайки също така и противовъзпалително. Много важно е спазването на определени принципи при използване на тези препарати - те трябва да се нанасят единствено върху измита и напълно суха кожа – нанесени върху влажна кожа, могат да предизвикат раздразнения. Козметичните препарати, предназначени за кожа с акне, по принцип трябва да се използват вечер, върху цялата засегната от болестта повърхност. Ако кожата е от смесен тип, трябва да се избягват сухите или чувствителните участъци.
    За всекидневна грижа за кожа, предразположена към образуването на акне, се препоръчва използването на измиващи препарати с кератолитично и антибактериално действие както и кремове, действащи кератолитично и антисеборейно. За да се избегне прекалено силното изсушаване и излющване на кожата, трябва да се използват и овлажняващи кремове. Папулите и гнойните пъпки изискват допълнително използване на антибактериални препарати.
    В случаите, когато акнето е много силно изразено, може да се използват най-силните комедолитични и противовъзпалителни препрати, като азелаинова киселина, бензолов прекис и ретиноиди (третиноин, изотретиноин, адапален), а също така антибиотици, предназначени за локално приложение. Не е препоръчително използването само на един антибиотик, най-често се препоръчва лечение в съчетание с комедолитичен препарат.

    Дмн Анна Пура
    Специалист по дерматология и венерология

Комедоните – най – честите усложнения от козметика


Затова в козметичните средства, които не крият своя състав, има доста комедогени.
Необходимо е да се обърне особено внимание на средствата за лице, тъй като именно там са разположени болшинството от себацейните жлези. По лицето и в зоната на деколтето съществува най – голяма вероятност за развитие на пъпки.
 

За да откриете дали в предлаганите козметични продукти, които възнамерявате да закупите, има наличие на комедогени ще ви помогне списъка, представен по – долу.
 

Колкото една козметика съдържа по – малко масла и мазнини, толкова тя е по – безопасна. Средствата, създадени на базата на вода или във вид на гел не са така опасни за запушване на порите.
 При изучаване на етикетите трябва да се има предвид, че колкото по – близо до началото на списъка с ингредиентите (веществата, които са използвани) стои комедогенното вещество, толкова то е в по – голямо количество в общия състав и следователно способността това вещество да запушва порите е по – голяма.
 

Списък на козметичните компоненти, които способствуват образуването на комедони
• Ацетил-ланолинов спирт (Аcetylated Lanolin Alcohol)
• Хексиленклигол (Hexylene Glygol)
• Хидрогенезирано растително масло (Hydrogenated Vegetable Oil)
• Децилолеат (Decyl Oleate)
• Диметикон (Dimethicone)
• Изопарафин (Izoparafifin)
• Изопропилланолат (Izopropyl Lanolate)
• Изостеаринова киселина (Isostearic acid)
• Кокосово масло (Coconut Oil, Coconut Butter)
• Царевично масло (Corn Oil)
• Ланолин (Lanolin)
• Ланолинова киселина (Lanolic Asid)
• Минерално масло (Mineral Oil)
• Миристиллактат (Myristyl Lactate)
• Миристилпропионат (Myristyl Propionate)
• Олеинова киселина (Oleic Acid)
• Олеилов спирт (Oleyl Alcohol)
• Вазелин (Petrolatum, Vaselini)
• Лаурилсулфат натрий (Sodium Lauryl Sulphate)
• Сорбитанолеат (Sorbitan Oleate)
• Соево масло (Soybean Oil)
• Сладко бадемово масло (Sweet Almond Oil)