събота, 8 декември 2012 г.

Алоето - най добрият съюзник на проблемната кожа

Алое Вера (Aloe Barbadensis)

Алое Вера е растение, което се отнася към семейството на лилии - кактусите. От съществуващите над 200 вида Алое Вера, с най-много хранителни и терапевтични свойства е Aloe Vera Barbadensis. За подобни свойства можем да говорим, когато растението достигне възраст 2-3 години.

Расте в Индия, Китай, Централна Америка, Мексико и много други страни.

Гелът от Алое Вера се получава от вътрешността на листата, на които най-напред се отстранява външната обвивка (кората). Представлява пихтиеста лепкава маса, подобна на желе, притежаваща мощни терапевтични свойства.
Алое Вера Барбаденсис съдържа 17 от общо 22 аминокиселини от които организмът се нуждае за образуване на клетките и на тъканите. Съдържа и минералите калций, фосфор, мед, желязо, манган, магнезий, калий и натрий, необходими за правилната обмяна на веществата и нормалната дейност на клетките и голям брой витамини: В1, В2, В3, В5, В6, В12, А, С, D и Е. Допринася за добрата обмяна на веществата, което всъщност означава осигуряване на енергия, от която се нуждае тялото. Витамин С, който се съдържа в Алое Барбаденсис стимулира и подобрява кръвообращението и правилното функциониране на сърдечно-съдовата система. Алое Вера притежава:

Болкоуспокояващо действие - намалява болката, когато се приложи върху засегнатото място. За разлика от другите съществуващи продукти, Алое Барбаденсис има способността да прониква дълбоко в кожата, да блокира болката и да облекчава възпаленията, благодарение на активните си съставки.

Противовъзпалително и противоалергично действие - действа по начин, подобен на този на стероидите, например кортизона, но без вредни странични ефекти. Това се дължи на някои от съставките му, най-важните от които са Glycoproteins, които възпрепятстват и разрушават Bradykinin (основният причинител на болката и възпаленията), Anthraquinones, а също така и Salicylates, които се съдържат и в аспирина. Алое Барбаденсис е много полезно за лечение на кожни охлузвания и изгаряния, тъй като съдържа Magnesium Lactate, една субстанция, която потиска хистаминовите реакции на имунната система, в отговор на различните дразнители. Алое Барбаденсис не съдържа кортизон, но затова пък съдържа ензими и други съставки, които действат благоприятно за облекчаване на възпаленията в засегнатите места.

Лечебно действие - съдържа минералите калций, калий и цинк, както и витамините С и Е. Минералите допринасят за образуването на мрежа от влакна, които улавят червените кръвни телца, като по този начин ускоряват лечебния процес. Калцият е особено важен елемент за правилното функциониране на нервната система и за мускулите. Той е мощен катализатор на всеки лечебен процес.

Кератиново действие - състои се в отстраняване на увредените епителни клетки и замяната им с нови. Подобрява еластичността на стените на кръвоносните съдове, допринася за свободното движение на кръвта във вените и артериите като ги почиства от малки кръвни съсиреци.

Антимикробно действие - доказано е, че Алое Барбаденсис, когато се прилага върху засегнатото място в концентрация по-голяма от 75%, предпазва от инфекции и унищожава много бактерии като Salmonella, Staphylococcus, Echerichia coli, Streptococcus faicalis и е много ефикасно средство срещу Candida Albicans.

Антивирусно действие - в концентрация над 75% Алое Барбаденсис унищожава вирусите. Особено ефикасно е в борбата с вагиналния вирус – Trichomona. Установено е, че една от субстанциите в състава на Алое Барбаденсис - Acemmanan, е много ефективна в борбата срещу някои вируси и е основна съставка на лекарствено средство, което се прилага в борбата срещу вируса на СПИН.

Антимикотична дейност - приложено директно върху гъбичките Алое Барбаденсис действа като фунгицид (средство за унищожаване на гъбички).

 
 
 
 
 
 
Регенератор на клетките - Алое Барбаденсис съдържа хормон, който ускорява образуването на нови клетки, като в същото време спомага за отстраняването на мъртвите. Наличието на калций в Алое Барбаденсис регулира количеството течност в клетките, като по този начин се поддържа вътрешното им и външно равновесие. Това води до образуването на здрави клетки във всички тъкани на организма.

Хидратиране на кожата - Алое Барбаденсис прониква в дълбочина и възстановява загубените течности, регенерира увредените тъкани отвътре навън при всякакъв вид изгаряния, включително слънчеви. Съставките на Алое Барбаденсис: Lignin (целулоза) и Polysaccharide (въглехидрати) проникват през трите слоя на кожата: епидермис, дермис и хиподермис, като ги почистват от бактериите и мазнините, които запушват порите. Природните хранителни съставки като минералите, витамините, 17-те аминокиселини и ензими, стимулират производството на нови клетки.

Благодарение на способността си да регенерира, лекува, тонизира и да прониква в дълбочина, Алое Барбаденсис се използва при приготвяне на овлажняващи кремове, нощни кремове, маски, шампоани, тонизиращи кремове, кремове за почистване на кожата и др., както и на лосиони за предпазване от слънчевите лъчи. Алое Барбаденсис няма никакви странични ефекти и лесно се комбинира с много други природни продукти.
За контакти : 0898220251 Славина Дончева, козметолог

сряда, 21 ноември 2012 г.

Обикновено акне (Acne vulgaris)


Акнето представлява хронично заболяване на кожата, проявяващo се преди всичко с различни видове кожни обриви: невъзпалителни (отворени и затворени комедони) и възпалителни (папули, гнойни пъпки, гнойни фистули). Масово се проявява преди всичко при младите хора – засяга между 60–80% от младежите в периода на пубертета. Пикът на заболеваемостта при момичетата е във възрастта от 14 до 17 години, при момчетата малко по-късно - във възрастта от 16 до 19 години. По правило за няколко години акнето отшумява, но понякога може да се задържи много дълго, дори след 30-годишна възраст. Акнето се превръща в сериозен козметичен проблем и заради риска от образуването на деформиращи белези. 
Акнето засяга основно областите с най-голяма концентрация на мастни жлези, т. е. лицето (99% от пациентите), гърба (90% от пациентите) и гръдния кош (78% от пациентите), но може да се появи и върху плещите, раменете и седалището. Една от неговите форми, т. нар. acne inversa, се характеризира с много тежки болестни изменения в областта на половите органи, подмишниците и слабините.

Фактори, които влияят върху появата на акне:

  • повишен синтез на андрогени в периода на пубертета,
  • себорея,
  • засилена кератоза (вроговяване) на отворите на космените фоликули,
  • развитие на анаеробната бактерия Propionibacterium acnes в разширените извеждащи канали на мастните жлези.

Андрогени

Акне вулгарис се появява при повечето млади хора в периода на пубертета. Появата му е свързана с повишаване активността на андрогените, тоест мъжките полови хормони (както при момичетата, така и при момчетата), които влияят стимулиращо на секрецията на себум и увеличаването на мастните жлези. Най-активна в стимулирането на мастните жлези андрогенова производна е дехидротестостерона (DHT), образуван в резултат на редукция на тестостерона чрез ензима 5-алфа редуктаза. Рецепторите за DHT се намират в кожата, космените фоликули и мастните жлези. При хората с акне се констатира голяма концентрация на 5-алфа редуктазата в областта на мастните жлези и засилване на синтеза на DHT в областта на т. нар. себорейни зони.

Себореята и фоликуларната хиперкератоза

Причина за появата на акне е както прекомерната секреция на себум, така и промяната в неговия състав. При хората с акне се констатира повишена секреция на себум, но същевременно и намаляване на относителното съдържание на линолова киселина. Това води до интензивно, неправилно вроговяване на отворите на космените фоликули. В резултат на това се стига до запушване на отворите на фоликулите с плътна маса от рогови клетки. Това затруднява правилната мастна секреция и довежда до постепенно разширяване на каналите на мастните жлези и образуване на микрокомедони. Те са първият елемент от развитието на акне. Заедно с разширяването на каналите на мастните жлези се стига до появата на малки, невъзпалителни папули (затворени комедони). Впоследствие, едновременно с разширяването на отворите на извеждащите канали и окисляването на мазнините, съдържащи се в себума, се образуват отворените комедони с тъмни точки на повърхността.

Ролята на бактериите

В резултат на създадените анаеробни условия и повишеното съдържание на себум, мастните жлези се превръщат в отлична среда за анаеробната бактерия – Propionibacterium acnes, която играе съществена роля за появата на възпалителен процес в пъпката. Тези бактерии отделят вещества, отговарящи за натрупването на възпалителни клетки в областта на мастните жлези, които на свой ред освобождават ензими, водещи до разрушаване на стените на мастните жлези и изливане на тяхното съдържимо в околната дерма. Това довежда до усилване на възпалителния процес.

Фактори, обострящи протичането на акне

Счита се, че причина за обострянето на акне може да бъде стресът, макар че това не е научно доказано. Известно е, че някои лекарства (напр. стероидите, анаболните препарати, литият, фенитоинът, и дори някои противозачатъчни таблетки) могат да предизвикат поява или усилване на акне. Също така някои козметични препарати могат да действат комедогенно (комедонообразуващо).
Изглежда, че спазването на строга диета при акне не е задължително, тъй като влошаване на акне се проявява при малък процент от болните (по-малко от 10%) след консумацията на някои продукти (напр. шоколад, какао, туршии, подправки).
При по-голямата част от болните слънчевото лъчение довежда до временно подобрение, но при част от тях (около 20%) може да предизвика обостряне на промените – вероятно влияние върху този процес имат високата температура и голямата влажност на въздуха.
При около 60 – 70% от младите жени акнето се влошава в предменструалния период.

Клинични симптоми на акне

В по-ниска или по-висока степен постоянен симптом при болните с акне е засилената себорея. При младежкото акне винаги са налице комедони. Засилената възпалителна реакция в областта на комедоните води до развитието на възпалителни обриви - папули и гнойни пъпки. При част от пациентите се стига до поява на по-дълбоки болестни промени в кожата и подкожната тъкан. Това са фистули и кисти, които след заздравяване по правило оставят белези, които могат да се образуват дори в резултат на възпалението на малки папули. Белезите могат да бъдат два вида - атрофични и келоидни. Малките папулозни изменения оставят след себе си по правило атрофични белези, докато келоидите (келоидните белези) са резултат от кистозните промени и фистулите.

Клинични форми на акне

В зависимост от характера на доминиращите изменения различаваме различни клинични форми на акне. В зависимост от количеството на обривите акнето се определя като слабо или средно интензивно.
Клинични форми на акне:
  • acne comedonica;
  • cne papulopustulosa;
  • acne phlegmonosa:
  • nodular acne,
  • acne conglobata,
  • acne inversa
  • acne keloidea;
  • acne fulminans.

Лечение на акнето

Акнето като хронично заболяване изисква продължително лечение – в продължение на месеци и дори години. Лечението зависи от клиничната форма на акнето. Освен предписването на едно единствено лекарство – изотретиноин, няма никакво друго лечение на причините за него. Всички останали методи водят само до премахване на симптомите на болестния процес.
    Основа за терапията на акне е правилната грижа и локалното лечение, което води до задоволителни ефекти при 60% от пациентите. По време на локалното лечение се препоръчва нанасянето на препаратите върху цялата засегната от болестта повърхност на кожата. При болните, които се нуждаят от системно лечение, правилната грижа е необходим допълващ фактор.

Системно лечение

Хормоналното лечение, състоящо се в използването на т. нар. антиандрогенни препарати, може да се използва единствено при жените. Най-често се използват средства, съдържащи октан на ципротерона, който ограничава действието на дехидротестостерона в областта на мастните жлези чрез потискане на свързването му с андрогенните рецептори.
    Антибиотиците за общо приложение се препоръчват при средно или много силно изразено acne papulopustulosa или при появата на възпаления с характер на гнойни фистули. Системното лечение с антибиотици се провежда минимум 3 месеца. Общата продължителност на курса на лечение е от 3 до 6 месеца.
    Изотретиноинът е единственото лекарство, действащо на всички, освен хормоналните, механизми, играещи роля в патогенезата на акне. Той предизвиква рязко намаляване на секрецията на себум, действа срещу образуването на комедони, редуцира броя на бактериите Propionibacterium acnes и действа противовъзпалително. По време на лечението с изотретиноин се стига до дълготрайна редукция на мастните жлези. Показани за този препарат са единствено тежките форми на акне и най-вече пациентите, при които се стига до образуване на белези.

Правилна грижа

При по-голямата част от пациентите със засилена себорея и промени от рода на комедоните правилната и редовната грижа е основа на лечението. Често дори само тя е достатъчна за постигане на задоволителен лечебен ефект. Задължителен е правилният избор на препрати според типа кожа: най-силните, съдържащи по-голяма концентрация на комедолитични и антисеборейни субстанции са предназначени за кожа със значително изразена себорея, а най-меките почистващи препарати - за чувствителна и склонна към раздразнения кожа.
    При локалното лечение се използват редица козметични препарати, съдържащи субстанции с комедолитично и противовъзпалително действие: α- и β-хидроксикиселини, полихидроксикиселини и други субстанции от растителен произход. Към α-хидроксикиселините спадат: гликоловата, млечната, лимонената, винената и ябълчената киселини, докато най-често използваната β-хидроксикиселина е салициловата киселина. Чрез отблокирането на запушените извеждащи канали на мастните жлези тези субстанции улесняват оттичането на себума и намаляват неговото натрупване вътре в мастните жлези, действайки също така и противовъзпалително. Много важно е спазването на определени принципи при използване на тези препарати - те трябва да се нанасят единствено върху измита и напълно суха кожа – нанесени върху влажна кожа, могат да предизвикат раздразнения. Козметичните препарати, предназначени за кожа с акне, по принцип трябва да се използват вечер, върху цялата засегната от болестта повърхност. Ако кожата е от смесен тип, трябва да се избягват сухите или чувствителните участъци.
    За всекидневна грижа за кожа, предразположена към образуването на акне, се препоръчва използването на измиващи препарати с кератолитично и антибактериално действие както и кремове, действащи кератолитично и антисеборейно. За да се избегне прекалено силното изсушаване и излющване на кожата, трябва да се използват и овлажняващи кремове. Папулите и гнойните пъпки изискват допълнително използване на антибактериални препарати.
    В случаите, когато акнето е много силно изразено, може да се използват най-силните комедолитични и противовъзпалителни препрати, като азелаинова киселина, бензолов прекис и ретиноиди (третиноин, изотретиноин, адапален), а също така антибиотици, предназначени за локално приложение. Не е препоръчително използването само на един антибиотик, най-често се препоръчва лечение в съчетание с комедолитичен препарат.

    Дмн Анна Пура
    Специалист по дерматология и венерология

Комедоните – най – честите усложнения от козметика


Затова в козметичните средства, които не крият своя състав, има доста комедогени.
Необходимо е да се обърне особено внимание на средствата за лице, тъй като именно там са разположени болшинството от себацейните жлези. По лицето и в зоната на деколтето съществува най – голяма вероятност за развитие на пъпки.
 

За да откриете дали в предлаганите козметични продукти, които възнамерявате да закупите, има наличие на комедогени ще ви помогне списъка, представен по – долу.
 

Колкото една козметика съдържа по – малко масла и мазнини, толкова тя е по – безопасна. Средствата, създадени на базата на вода или във вид на гел не са така опасни за запушване на порите.
 При изучаване на етикетите трябва да се има предвид, че колкото по – близо до началото на списъка с ингредиентите (веществата, които са използвани) стои комедогенното вещество, толкова то е в по – голямо количество в общия състав и следователно способността това вещество да запушва порите е по – голяма.
 

Списък на козметичните компоненти, които способствуват образуването на комедони
• Ацетил-ланолинов спирт (Аcetylated Lanolin Alcohol)
• Хексиленклигол (Hexylene Glygol)
• Хидрогенезирано растително масло (Hydrogenated Vegetable Oil)
• Децилолеат (Decyl Oleate)
• Диметикон (Dimethicone)
• Изопарафин (Izoparafifin)
• Изопропилланолат (Izopropyl Lanolate)
• Изостеаринова киселина (Isostearic acid)
• Кокосово масло (Coconut Oil, Coconut Butter)
• Царевично масло (Corn Oil)
• Ланолин (Lanolin)
• Ланолинова киселина (Lanolic Asid)
• Минерално масло (Mineral Oil)
• Миристиллактат (Myristyl Lactate)
• Миристилпропионат (Myristyl Propionate)
• Олеинова киселина (Oleic Acid)
• Олеилов спирт (Oleyl Alcohol)
• Вазелин (Petrolatum, Vaselini)
• Лаурилсулфат натрий (Sodium Lauryl Sulphate)
• Сорбитанолеат (Sorbitan Oleate)
• Соево масло (Soybean Oil)
• Сладко бадемово масло (Sweet Almond Oil)

събота, 22 септември 2012 г.

Какво трябва да знаем за нивото на хигиената в козметичните студиа и салоните за маникюр и педикюр

Времето, прекарано в салона за красота, обикновено ни действа успокояващо и зареждащо. Отпускате се, някой друг се грижи за Вас, не е нужно да се тревожите за каквото и да било.Но нека да се информираме и за рисковете, които крият салоните за красота.
Въпреки съвършената чистота и усмихнатите лица на момичетата, това не е най-безопасното място.

Инфекциите и възпаленията са най-често срещаните проблеми, които се случват след посещение в козметичния салон. Обикновено причината е използването на непочистени инструменти или използването по няколко пъти на консумативи за еднократна употреба, особено при маникюра и педикюра.

За да избегнете евентуални неприятности, проверете дали салонът, който посещавате, има UV стерилизатор. Той убива бактериите само за минута. На някои места използват химически стерилизатори или такива, които работят под налягане. При тях инструментите се обработват за 10 минути.

Не всички инструменти обаче могат да се стерилизират и някои трябва да бъдат изхвърлени веднага след употреба. За съжаление, не можете  да сте  сигурни, че това се прави. За да избегнете инфекции, носете свои пили или изисквайте да се използват картонени, които се отварят пред Вас и се изхвърлят веднага след това. Стъклените пили също могат да се стерилизират.

За предпочитане е кожичките да не се режат, а да се избутват.
Проблеми могат да възникнат и от ваничките за педикюр - ако не се измиват добре или не се почистват след всеки клиент. Това няма как да контролира и да се уверите че е така,но можете да попитате какъв препарат се използва за дезинфекция на ваничката, има и еднократни пликове, както и еднократни легенчета за ванички, но ако вашият педикюрист използва еднократни ръкавици при работа, това също е белег за превенция. Използването на режещи инструменти трябва да бъде сведено до минимум, а бръснарските ножчета които все още се използват за педикюр са повече от брутални и рискови.

Имайте едно наум, когато правите кола маска в салон, особено на триъгълника. Задължително изисквайте от козметика да използва нова шпатула за нанасяне на колата.При кола маската на триъгълника е задължително използването на ръкавици
Леглото трябва да е покрито с хартия за еднократна употреба, която се сменя след всеки клиент.

вторник, 18 септември 2012 г.

ТЪКАНИ, ЕПИТЕЛНА И СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН





ТЪКАНИ ЕПИТЕЛНА И СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН
Човешкият организъм е изграден от четири основ­ни вида тъкани: епителна, съединителна, мускулна и нервна. 

Епителната тъкан (фиг. 1) е комплекс от плътно при­лепнали една до друга клетки, които произвеждат много малко междуклетъчно вещество. Формира се от трите зародишни пласта: ектодерма (външен), ендодерма (вътрешен) и мезодерма (среден), които се образуват през първия месец от развитието на зародиша.
Епителната тъкан бива покривна и жлезиста. Покривният епител изгражда външния слой на ко­жата - епидермиса, постила кухините на храносми­лателната, дихателната и отделителната система и на кръвоносните съдове. Клетките на покривния епител имат разнообразна форма: плоски, кубични, цилиндрични. Според броя на слоевете покривни­ят епител е еднослоен и многослоен.
Жлезистият епител е изграден от клетки с осо­бено активен комплекс на Голджи, произвежда и от­деля секрети. Образуват се различни по размери, структура и функция жлези. Най-елементарните жле­зи са единични жлезисти клетки, разположени меж­ду покривния епител. Едни от жлезите отделят сек­рета си направо в кръвта и лимфата (щитовидна жлеза, хипофиза). Това са жлезите с вътрешна сек­реция, или ендокринни. Произведените от тях сек­рети се наричат хормони (от гръцката дума хормао - подбуждам). Секретът на други жлези се отделя навън от тялото (потните, мастните, слъзните и млеч­ните жлези). Това са жлези с външна секреция, или екзокринни. Някои жлези като например половите имат екзокринна и ендокринна секреция (фиг. 2). 

Съединителната тъкан (фиг. 3) е изградена от твърде разнообразни по вид клетки и от изобилно междуклетъчно вещество, произвеждано от тях. Съ­единителната тъкан произлиза от мезодермата (сред­ния зародишен пласт) и свързва останалите тъкани при изграждането на органите, откъдето идва и нейното наименование. В зависимост от вида на клетките и състава на основното вещество съединителната тъ­кан изпълнява различни функции в организма и се дели на две групи: 1. Тъкани със защитна и изхран­ваща (трофична) функция. 2. Тъкани с опорна (ме­ханична) функция. Към първата група спадат:
- рехава влакнеста съединителна тъкан - изгра­дена е от клетки и междуклетъчно вещество. Разпо­ложена е в подкожието, обвива кръвоносните съдо­ве, нервите и много от вътрешните органи;
- мастна съединителна тъкан - намира се най-вече в подкожието и около бъбреците. Всяка клетка съдържа по една голяма мастна капка. Мастната тъ­кан е значителен енергиен резерв и има топлоизола­ционна функция.
- мрежеста съединителна тъкан - изградена е от звездовидни клетки. Тя е основа на всички кръ-вотворни органи (костен мозък, далак, лимфни въз­ли). Осигурява защита срещу болестотворните мик­роорганизми. ^
Втората група съединителна тъкан се характеризи­рат с малко на брой клетъчни елементи и значително количество междуклетъчно вещество. Намира се пре­ди всичко в органите на опорно-двигателната система.
- плътна влакнеста съединителна тъкан - клет­ките й са вретеновидни, а в междуклетъчното вещес­тво се намират голям брой колагенни и еластични влакна. Изгражда сухожилията и обвивките на мус­кулите, както и капсулите и връзките на ставите.
- хрущялна тъкан - състои се от клетки, разпо­ложени поединично и на групички, и значително ко­личество плътно междуклетъчно вещество. Най-много хрущялна тъкан има в областта на ставите (мес­тата на свързване на костите помежду им). Участва в изграждането на носа, ушните миди, трахеята, грък­ляна, бронхите.
- костна тъкан - най-сложно устроената съедини­телна тъкан. Образувана е от звездовидни клетки, раз­положени сред много твърдо междуклетъчно вещест­во. В костната тъкан са отложени голямо количество минерални соли и най-вече калций и фосфор. Харак­терно е, че клетките са подредени в концентрични кръ­гове, а между тях пространството е изпълнено с меж­дуклетъчно вещество. Тъканта наподобява множество цилиндри, разположени един в друг. През кухината на най-вътрешния цилиндър минава малък кръвоносен съд, който изхранва заобикалящата го тъкан. В зависи­мост от подреждането на костните пластинки се раз­личават плътно и гъбесто костно вещество.
Към съединителната тъкан обикновено се причислява още един вид тъкан - кръвта. На пръв поглед тя не отго­варя на представата ни за тъкани като за повече или по-малко плътна маса. Доколкото обаче кръвта е изградена ^•от кръвни клетки (формени елементи) и течно междукле­тъчно вещество (плазма), тя също е тъкан. Кръвта е ос­новната вътрешна течна среда. Някои автори я разглеж­дат като отделна кръвна тъкан.
 
МУСКУЛНА И НЕРВНА ТЪКАН

 
Мускулната тъкан (фиг. 1) произхожда от мезодермата - средния зародишен пласт. Мускулната тъкан е изградена от клетки, които притежават свойствата възбудимост, проводимост и съкратимост. При възбуждането се променя пропускливостта на кле­тъчната мембрана за йони и възникват електрични сигнали. Познати са 3 вида мускулна тъкан: 
напречнонабраздена, сърдечна и гладка.
Напречнонабраздената мускулна тъкан заема 40 % от масата на тялото и е изградена от дълги многояд-рени клетки, наричани влакна. Ядрата са разположе­ни в периферията на влакното, под клетъчната мем­брана. Основната част от цитоплазмата е съставена от миофибрили. Това са много тънки нишки от еди­ния до другия край на влакното с тъмни и светли ивици при наблюдение с микроскоп. На миофибрилите се дължи основното свойство на мускулното влакно да се съкращава. Тези мускулни влакна изг­раждат скелетните мускули, извършват бързи и мощ­ни съкращения с кратък период на почивка и затова лесно се изморяват. Съкращават се волево под дейс­твие на импулси от кората на главния мозък.
Гладката мускулна тъкан е изградена от вретено-видни клетки с по едно ядро, разположено в центъра им. Миофибрилите трудно се различават с микроскоп за разлика от набраздената мускулна тъкан. Оттук идва названието й - гладка. Извършва бавни, ритмични сък­ращения. Регулира се от вегетативната нервна систе­ма. Изгражда стените на храносмилателната, отдели­телната, дихателната система и на кръвоносните съдо­ве. Няма признаци на умора. Изразходва много по-малко енергия в сравнение с напречнонабраздената.
Сърдечната мускулна тъкан е изградена от клетки,
които в краищата си се разклоняват и се съединяват една с друга с междуклетъчни дискове. Всяка клетка има ядро, разположено в центъра й, а също и миофибрили, които са напречнонабраздени. Извършва бързи ритмични съкращения с дълъг период на почивка и затова не се изморява. За нея е характерна автоматът - свойството да се самовъзбужда и да генерира импул­си без въздействие отвън, но се влияе и от вегетативна­та нервна система. Изгражда само сърцето. Притежа­ва свойства и на другите два вида мускулна тъкан. 

Нервна тъкан  

 

Нервната тъкан  произхожда от ектодермата. Изградена е от нервни клетки с преводна функ­ция - неврони, и от помощни клетки - невроглия. Не-вронът е изграден от тяло и израстъци, обикновено един дълъг - аксон, и няколко къси - дендрити. Невроните притежават свойствата възбудимост и про­водимост. При възбуждане се пораждат електрични сигнали, които се разпространяват по неврона като нервен импулс. Някои неврони имат свойството ав-томатия, защото могат да се самовъзбуждат.
Основните неврони са три вида : сетивни, междинни и двигателни. Сетивните неврони преда­ват импулси от рецепторите (клетки или нервни окончания, които възприемат промените във външ­ната среда - дразненето) към централната нервна система. Междинните неврони свързват сетивните с двигателните, а двигателните предават импулси към ефекторите (органи, които изпълняват „разпо­реждането" на централната нервна система; могат да бъдат други неврони, мускули или жлези). 
Дендритът изпълнява ролята на вход, тялото анализира постъпилата информация, а аксонът е изход. Сетив­ният неврон има тяло с един израстък, който се разклонява на две. В междинните неврони се извър­шва сложно взаимодействие и обединяване на ин­формация от много източници. Те участват в регу­лацията и на сложното поведение. Телата на невроните също приемат информация от други неврони. Невроните се свързват помежду си и с мускулната тъкан чрез синапен израстък. (фиг. 3).
Най-често аксонът е покрит с миелинова обвивка от липопротеин (мастно-белтъчна), която го изолира от вън­шната среда и по този начин импулсът се разпространя­ва с по-голяма скорост. Ако тялото на неврона не е засег­нато при нараняване, той бързо възстановява израстъци­те си.
Невроглията е изградена от различни по вид клетки. Едни от тях подпомагат обмяната на вещества между кръв­та и невроните, други унищожават загиналите неврони или попадналите в близост до тях микроорганизми, а трети образуват миелиновата обвивка на аксоните.

Вируси и бактерии - какво трябва да знаем за тях ?



Обучения по маникюр, педикюр и козметика

www.spaharmony.eu

www.boudoirbeautystudio.com

Бактерии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бактериите (ед. ч. бактерия[1]) са едноклетъчни организми без обособено ядро, а само ядрена зона, наречена нуклеоид. Техният размер е микроскопичен. Имат по едно или повече камшичета,с които се движат. Бактериите са стотици пъти по-малки дори от милиметър. Те притежават клетъчна стена и ядрен материал, който не е ограничен с ядрена мембрана. В зависимост от строежа на клетъчната стена, организацията на ядрения си материал и някои други характеристики бактериите са еубактерии (Грам-отрицателни и Грам-положителни, микоплазми, L - форми) и архебактерии. В последно време редица изследователи, считат че архибактериите трябва да се отделят в отделено царство. Размножават се чрез делене, рядко чрез пъпкуване. Форма - кълбовидна (коки), пръчковидна (бацили, клостридии, спирохети, псевдомонади), спираловидна (вибриони, спирили, спирохети)и нишковидна. Диаметър 0,1-10 µm, дължина 1-20 µm (нишковидните многоклетъчни - 50-100 µm). Хетеротрофи или автотрофи, аероби и анаероби. Космополити (по всички континенти), срещат се в почвата,въздухa,водата, растенията, животните и човека, в хранителните продукти и предметите. Участват в кръговрата на веществата в природата, в образуването и разрушаването на полезните изкопаеми, във формирането на структурата и плодородието на почвата. Приложение - в хранителната, микробиологическата, химическата и др. промишленост. Патогенните бактерии причиняват болести по растенията (бактерийни болести), животните и човека (антракс, туберкулоза, бруцелоза и др.). Предполага се, че бактериите са първите организми на Земята.

Произход на бактериите

Прародителят на съвременните бактерии е eдноклетъчен микроорганизъм, представляващ първата форма на живот на земята, появил се преди около 4 милиарда години. За близо три милиарда години всички организми са микроскопични, а бактериите и археите са доминантните форми на живот на планетата.[2][3] Въпреки че съществуват бактериални фосили като строматолитите, липсата на отличителна морфология ги прави недостатъчни за изследване на ранната бактериална еволюция или определяне на появата на конкретен бактериален вид. Все пак генното секвениране може да се използва за реконструиране на бактериалната филогенеза, а тя показва че бактериите първи са се отделили от архея/еукариотния клон.] Последният общ предшественик на бактериите и археите вероятно е бил термофил, живял преди около 2.5–3.2 милиарда години. Бактериите са главни играчи и при второто велико еволюционно разделяне, при което археите се отделят от еукариотите. Еукариотите се получават, когато древна бактерия влиза в ендосимбионтно отношение с предшественика на еукариотната клетка, който сам по себе се е бил близко свързан с археа.При това поглъщане от прото еукариотната клетка на алфа-протобактериалния ендосимбионт се образуват или митохондриите или хидрогенозомите, които и днес се откриват във всички известни ни еукариоти. По-късно еукариотите съдържащи вече митохондрии поглъщат и подобен на днешните цианобактерии организъм. Това води до формирането на хлоропластите при алги и растения. Съществуват и алги произхождащи от даже по-следващо ендосимбионтно събитие. Тук еукариотите поглъщат еукариотни алги, при което се създават пластиди втора генерация. Това еволюционно събитие е известно като вторична ендосимбиоза.

Морфология

Различни морфологични форми характерни за бактериите
Бактериите проявяват голямо разнообразие по отношение на формата и големината си. Бактериалната клетка е с големина около една десета от тази на еукариотната и обикновено е в границите 0.5–5.0  μm. Все пак някои видове като например Thiomargarita namibiensis и Epulopiscium fishelsoni достигат до големина от половин милиметър и са видими с невъоръжено око; E. fishelsoni достига даже 0.7 mm.[Сред най-дребните представители на бактериите са членовете на рода Mycoplasma, достигащи само 0.3 μm, колкото е големината на най-големите вируси.Някои бактерии са дори по-малки, но тези ултрамикро бактерии са слабо проучени.
Повечето бактерии имат или сферична форма, наречени коки (от гръцки κόκκος-кокос, зърно, семе), или пръчковидни, наречени бацили (от латински baculus, пръчка). Това удължаване е във връзка с умението за плуване.Някои продълговати бактерии са леко извити или наподобяват запетая и се наричат вибриони. Други са спираловидно извити известни като спирили или са леко навити спитохети. Макар и рядко се срещат видове с тетраедрална или дори кубична форма. На скоро са открити дълбоко под земната кора и бактерии със звездовидна форма. Предполага се, че тази форма, при която отношението площ-обем е голямо, дава предимство при обитаването на бедни на хранителни вещества среди.Това многообразие от форми се определя от клетъчната стена и цитоскелета и е основополагащо за способността на бактериите да си набавят храна, да се залавят за различни повърхности, да плуват в течности и да избягват врагове.
Много от бактериите съществуват под формата на самостоятелни клетки, други, обаче, асоциират в характерни агрегати: Neisseria образува дипококи (двойка коки), Streptococcus вериги, а Staphylococcus се групират в образувания наподобяващи грозд. Бактериите могат същи така да са удължени и да формират филаменти, например Actinobacteria. Филаментната клетка често е обградена от „кожух“ съставен от множество единични клетки. Определени видове като тези от род Nocardia, формират сложни разлонени нижки подобни на тези на актиномицетите.
Съпоставка на бактериалната клетка с еукариотна и с вируси и биомакромелекули.
Бактериите често се прикрепят към някаква повъсхност и образуват плътна маса наречена биофилм. Този филм може да е от няколко милиметра до половин метър в дълбочина, като може да съдържа различни видове бактерии, протисти и археи. Бактериите живеещи в биофилм формират сложни подредби от клетки и извънклетъчни компоненти, образувайки вторични структури подобни на микроколонии, през които преминава ситема от канали подобряваща дивузията на хранителни вещества. В естествена среда като почва и растителната повърхност болшинството от бактериите са свързани с повърхостта под формата на биофилм.Биофилмите имат голямо значение и от гедна точка на медицината. Често такива структури съществуват в местата на хтонична бактериална инфекция като бактериите във вътрешността на биофилма са предпазени и са много по-устойчиви и трудни за обиване от самостоятелните клетки.
Понякога се наблюдават даже по-сложни морфологични промени. Например при недостиг на аминокиселини, Myxobacteria откриват съседни около тях клеки и мигрират едни към други образувайки агрегати с големина 500 μm и съдържащи около 100 000 клетки.В тези агрегати, бактериите изпълняват различни задачи (наподобявайки проста форма на многоклетъчна организация). Така приблизително една на всеки десет клетки мигрира към върха на агрегата и се „диференцира“ латентна (неактивна) миксоспора, която е по-устойчива на неблагоприятни външни условия от редовите клетки.

Бактериалната клетка

Структура и компоненти на типична Грам позитивна бактерия

Клетъчни структури

Бактериалната клетка е обградена от липидна клетъчна мембрана, която служи като бариера между цитозола и външната среда. Като всички прокариоти бактериите нямат ясно разграничими вътреклетъчни мембранни органели и има ниско ниво на компартментизация. При тях липсва същинско клетъчно ядро, няма и митохондрии, пластиди, както и другите органели представени про еукариотите като апарат на Голджи, ендоплазмена мрежа, пероксизома и т.н.Бактериите се възприемаха по-рано като просто ограничение на цитоплазмата от околната среда, но в последствие се установяват елементи на прокариотен цитоскелет, както и специфична локализация на определени протеини в цитоплазмата. Тези субклетъчни компартменти са известни като "бактериални хиперструктури".
За протичането на множество жизнено важни биохимични реакции (напр. биологично окисление) е необходимо наличието на градиент. При отсъствието на специфични вътреклетъчни мембрани, този градиент се генерира от двете страни на клетъчната мембрана. При много фотосинтезиращи бактерии плазмената мембрана е силно нагъната и подгъната навътре като изпълва голяма част от клетката.Тези нагънати комплекси могат да образуват дори липидно окраничени структури наречени хлорозоми, срещащи се при зелените серни бактерии.
Карбоксизома - ограничени от протеини бактериални „органели“. Горе в ляво електронномикроскопска снимка на карбоксизоми при Halothiobacillus neapolitanus, долу пречистени карбоксизоми. В дясно модел на карбоксизома. Мащабна черта 100 nm.[34]
Повечето бактерии нямат мембранно ограничено ядро като еукариотите. При тях генетичния материал се състои главно от единична кръгова хромозома в неправилно телце наречено нуклеоид.[35] Нуклеоида съдържа хромозомата в комплекс с РНК и белтъци.
Както всички живи организми бактериите съдържат рибозоми, чрез които синтезират белтъци. Структурата на бактериалните рибозоми се различава съществен от тези при еукариотите и археите.[36]
Някои бактерии образуват вътреклетъчни гранули, в които съхраняват запасни вещества като гликоген,[37] полифосфати,[38] сяра[39]

Обмяна на генетичния материал на бактериите чрез конюгация

Обмяната на генетичния материал при бактериите(само при Грам(-)) чрез конюгация е биологичен процес, при който две бактериални клетки осъществяват пренасянето на генетичния материал от едната клетка в другата. Клетката, която отдава генетичен материал се нарича клетка – донор, а другата, която приема генетичен материал се нарича клетка – реципиент. Процесът конюгация се различава от процеса трансформация по два основни белега:
  1. Двете бактериални клетки са от различен "пол". "Мъжката" отдава генетичен материал, а "женската" го приема;
  2. Между двете клетки се осъществява пряк контакт.
Конюгацията е първият полов процес в природата (плазмид – кодиран процес).
Условия за протичане на конюгация: Трябва да има клетка донор F+ - "мъжка" клетка. Донорната клетка съдържа конюгативен плазмид(същия може да се е включил в бактериалната хромозома, тогава се говори за Hfr щамове, намиращи широко приложение при генното картиране), в който са кодирани белтъците за осъществиаване на свързването на двете бактериални клетки. Същият този плазмид обуславя израстването на секспили, чрез които се осъществява свързването на двете бактериални клетки. Свързването им се извършва по различен начин при G и G бактериални клетки. При G бактериална клетка свързването на клетката донор F+ и F- реципиент се осъществява с помощта на секспила. По повърхността на женската клетка F- се намират рецептори – специфични молекули, които се разползнават от секспилата, и тя се свързва с "женската" клетка. След свързването на двете клетки се получава така наречената конюгационна двойка. Клетката донор F+ с помощта на секспила се свързва с женската клетка реципиент. В клетката донор двете комплементарни вериги на ДНК се разделят – една от комплементарните вериги навлиза в клетката реципиент(извършва се по σ тип на репликация), при което в нея започва да се синтезира комплементарна верига на ДНК. В зависимост от времето, през което двете клетки са заедно в клетката реципиент, постъпва различно количество от ДНК на донорната клетка. По дължината на ДНК са разположени линеино гените. От момента на навлизането на ДНК в клетката реципиент може да се определи количеството на преминалата ДНК от клетката донор. Този начин на проследяване на навлязлата ДНК се нарича генетично картиране, и се използват Hfr щамове или F' щамове. Новата клетка, която се образува, се нарича мерозигота. За да се предаде генетичния материал от клетката донор в клетката [[[реципиент]] е необходимо F факторът да бъде свързан с хромозомалната ДНК на клетката донор. В това интегрирано състояние клетката донор може да предава генетичен материал и тази клетка се нарича Hfr (high frequency recombination).
Prokaryote cell diagram.svg
Ако при кръстосване участват клетки Hfr, рекомбинантите възникват хиляди пъти по – често, отколкото при кръстосването с щамове F . Освен това както рекомбинантните, така и всички останали "женски" клетки в популацията се запазват в състояние F. Това показва, че клетките Hfr за разлика от клетките F не пренасят в клетката реципиент свободния фактор F. От смес на клетки F и клетки Hfr през определени интервали от време след започване на конюгацията се вземат проби. Чрез силно разклащане на пробите партньорите се разделят. След това пробите се засяват в петри за откриване на рекомбинантите. Те се изследват за да се установи какви гени са пренесени от мъжките клетки в клетките реципиенти. Установено е, че всеки ген се пренася в женската клетка в точно определен момент след началото на конюгацията. Този процес се нарича прекъсната конюгация. Предаването на гените през определени интервали от време съответства на последователното им разположение в бактериалната хромозома, което е установено в резултат на генетичен анализ. Това означава, че всеки щам Hfr представлява хомогенна популация, всички клетки на която пренасят своята хромозома по един и същи начин – започвайки от определен участък и в едно и също направление. Колкото по- далеч се разполага даден ген от началото на хромозомата, толкова по – късно той се пренася и толкова по – рядко попада в клетката реципиент, даже и ако конюгацията не се прекъсва изкуствено. Пренасянето на цялата хромозома продължава около 90 минути. В много редки случаи, когато в клетката реципиент попадат и най – отдалечените от началото на хромозомата гени, се наследява обикновено и признакът Hfr. Следователно при клетките Hfr половият фактор представлява част от бактерийната хромозома]] и не може да се предава самостоятелно.
Щамовете Hfr, които са изолирани независимо един от друг от един изходен щам, се различават по два главни признака: 1. като начало при отделните щамове служат различни точки от хромозомата; 2. всеки щам се отличава със своя специфична последователност при пренасянето на гените. При мутация на клета Hfr факторът F се включва на някое място в бактериалната хромозома. При конюгацията хромозомата се разкъсва в това място и основната част от фактора остава в нейния край. Цялата хромозома може да се пренесе в реципиентната клетка при интегриране на половия фактор в нея. Интеграцията се извършва в хомоложни участъци на ДНК с последователно разкъсване и възстановяване. По този начин от двете пръстеновидни молекули ДНК възниква една пръстеновидна хромозома. При клетките Hfr може да настъпи обратна мутация, при което те се връщат в състояние F (реверсия). Половият фактор се отделя отново в хромозомата. Реверсията преминава през същите етапи както интеграцията, но в обратна последователност.
Роля на плазмидите при конюгацията на бактериите
Плазмидите като незадължителни елементи могат да присъстват в клетката, но могат и да отсъстват от нея. Те контролират генетичните свойства, които не са жизнено необходими, но могат да придават на бактериалната клетка нови фенотипни свойства. Конюгацията протича в два стадия, в които участват плазмидни гени: 1. взаимодействие между повърхността на донорната и акцепторната бактерия с помощта на секс пилите; 2. преминаването на молекула на плазмидна ДНК от донорната клетка в акцепторната. Бактерията може да носи два плазмида, единият, който участва в конюгацията, а другият – не. Първият може да мобилизира и да осигури едновременен пренос на втория плазмид. Трансгенеза (пренос) може да стане и когато двата плазмида са постоянно или временно интегрирани в резултат на кросинговър. Бактериалната хромозома също може да бъде пренесена в реципиентната благодарение на интеграцията с хромозомен плазмид.
Към извънхромозомните кинетични елементи се отнасят и инсерционните последователности. Това са обособени генетични елементи с постоянни размери и определена последователност и могат да се пренасят от един генетичен локус в друг. Имат размери 800 до 1400 нуклеотидни двойки и се различават от фагите. Транспозиция – когато един локус се интегрира в друг (чрез делеция от хромозомата). Транспозициите са сходни с инсерционните елементи и представляват фрагмент ДНК, който включва няколко гена, завършващи в двата си края с идентични инсерционни последователности, подредени в права или обратна ориентагия. Транспозоните са способни да се вграждат в много участъци на генома на клетката. Те могат да преминават от плазмида на бактерийната хромозома, надруги плазмиди или на умерен фаг. Тези ДНК последователности съдържат гени, които контролират устойчивостта към антибиотици.

Генетична рекоминация. Като генетични системи бактериите могат да пренасят генетичен материал чрез различен механизъм: 1. Трансформация; 2. Конюгация; 3. Транздукция и фагова инфекция; 4. Трансфекция. Благодарение на тези механизми различни по големина нуклеотидни последователности се предават от поколение на поколение с образуване на рекомбинантни потомства.
Образуването на рекомбинанти протича през няколко етапа: 1. Узнаване на хомоложни участъци между донорната ДНК и хромозомата на реципиента 2. Образуване на мерозигота 3. Протичане на рекомбинация или интеграция 4. Сегрегация или отделяне на различни рекомбинантни клонове в процеса на клетъчното делене.
Сега са известни три различни механизми на рекомбинация на попадналата чужда ДНК в бактериалната клетка с хромозомата на реципиента in vivo: обща хомоложна рекомбинация; местоспецифична; нехомоложна. Молекулните механизми на рекомбинациите показват, че това са сложни процеси с участие на редица ензими и ензимни системи. Могат да участват и различни по големина фрагменти на ДНК. Най – малката единица за рекомбинация е мононуклеотидният чифт и се означава като рекон. Генетичните рекомбинации зависят от качествата на реципиентните клетки.

Обмяна на генетичния материал при бактериите чрез трансфекция

Трансфекцията е биологично явление, при което се предава генетичен материал на клетката реципиент от фаг. Бактериалната клетка приема генетичния материал на фага (ДНК и по – рядко РНК). От ДНК на фага се отделя определен фрагмент. Този фрагмент се включва в ДНК на клетката реципиент. Новите свойства, които се предават от фага, се включват в генома на бактериалната клетка. За разлика от трансдукцията фагът не носи чужда ДНК, а отдава на клетката реципиент собствената си ДНК. Предадените свойства на клетката реципиент не произлизат от друга бактериална клетка, а от ДНК на фага. Той в случая се явява като донор на генетичен материал за бактериалната клетка – по този начин се предават различни свойства. В много случаи фагът може да предаде на бактериалната клетка свойството за патогенност.

Дезинфекция и стерилизация - А и Б за козметиците



Дезинфекция и стерилизация

 

Дезинфекция
  • в широкия смисъл на думата е комплекс от методи и средства за унищожаване на заразното начало във външната среда
  • в тесния смисъл на думата е унищожаване на патогенните микроби въвъ външната среда
Стерилизация – унищожаване на всички микроби /патогенни и сапрофитни, вируси, бактерии, плесени/ в различни форми – вегетативни и спорови
Санитизация – рязко намал на микробната флора върху определен обект от външната среда
Антисептика – унищожаване или недопускане развитие на микроби върху кожата и лигавиците

Според целите и задачите дезинфекцията бива:

·         профилактична – провежда се там където има огнище на зараза и има благоприятни условия за неговото появяване. Провежда се планово в детски заведения, училища, болници, кина, театри, гари, заведения за обществено хранене, на питейна вода
·         огнищна – в огнищата на заразата с цел унищожаване на микроорганизмите във външната среда около болния. Тя бива текуща и заключителна.
Успешното провеждане на дезинфекцията зависи от резистентността на микроорганизмите, прилаганите методи и средства, конценрация и проникваемост на химичните средства, оптимално количество дезинфектант, рН и т.н.

Методи за дезинфекция

  • Биологични – при обеззаразяване на вода чрез био-филтри въз основа на микробния антагонизъм
  • Механични – измиване с топла вода, сапун и четка, изпиране, почистване с прахосмукачка, събиране и иунищожаване на сметта, вентилация и филтрация на въздуха
  • Физични
o        Слънчево лъчение – участва в процеса на самоочистване в почвата, водата и въздуха
o        УВ лъчи – чрез бактрицидни лампи
o        Йонизиращи лъчения – чрез гама-лъчи
o        Топлина
§         суха – изгаряне, обгаряне, флабиране, сух горещ въздух при 160-180 С убива вкл. и спори
§         влажна – изваряване и пара – само дезинфекция.
Стерилизация се постига при пара под налягане в автоклави при 121 С.
  • Химични
o        основава се на токсично действие на разл химични съединения
o        студена химична стерилизация – при термолабилни материали – глутаров алдехид, етиленов оксид
o        Хим препарати трябва да отговарят на определени условия
§         да имат общи бактерицидни качества; да не губят активност в примеси в които се намират
§         да не са токсични, без миризма
§         да са лесно разтворими във вода, да не губят качествата си при съхранение, да действат както в кисела така и в алкална среда, да имат имат добра прониквателна способност
§         икономически изисквания – да не повреждат тъкани и материали, да могат да се доставят в големи количества, лесно се транспортират и използват, да са финансово достъпни.
o        Най-използвани са
§         халогенсъдържащи – силно бактерицидни спрямо всички микроорг. и спори, бързо действащи, инактивират се от органична материя, съдържат активен хлор и О2. Такива са: хлорна вар, хлорамин
§         йодофори – съединения на йода с ПАВ, действат на всички микроорг. и спори. Такива са: йодофор, повидон йод
§         феноли и производни на фенола – бактерицидни, фунгицидни и вирусоцидни, не се активират от белтъчни примеси; слабо спороцидно действие, използват се в съчетание с ПАВ и алкохоли, токсични са. Такива са лизол, хексахлорофен
§         окислители – бактерицидно и спороцидно действия. Такива са: Н2О2 и пермравчена к-на
§         алдехиди – широк спектър на действие, но слаба проникваща способност, не се инактивират от ораничниг примеси. Такива са: формалин, глутаров алдехид, глуталин
§         алкохоли – бързо почистващо действие, слаба проникваемост. Такива са: хибискръб, хлорхексидин, манускръб

 

 

Физични методи

Почистване

Чрез почистването микроорганизмите се отстраняват от дезинфекцираните повърхности по механичен път. Почистването може да бъде сухо и мокро.

Сухо почистване

Сухото почистване се осъществява чрез ръчно отстраняване на замърсителите с големи размери, измитане или изтриване със суха кърпа. Всяка дезинфекция трябва да започне с ръчно отстраняване на замърсителите с големи размери. Измитането и забърсването са нискоефективни методи за дезинфекция, защото много от микроорганизмите се разпръсват във въздуха и два-четири часа след сухото почистване отново се отлагат върху повърхностите.

Мокро почистване

Мокрото почистване се осъществява чрез измиване с течаща вода или изтриване с влажна кърпа. Отстранява значителна част от микроорганизмите. Ефективността му се повишава, когато почистваните повърхности се обработят с миещи препарати (най-често повърхностно активни вещества, ПАВ).

Варосване

Състои се в боядисване на повърхностите с гасена вар. Микроорганизмите залепват за влажната повърхност и скоро след това загиват.

Облъчване

Облъчването е метод за дезинфекция на предмети и повърхности, чрез целенасочено използване на лъчиста енергия. Използват се следните спектри:

Ултравиолетови лъчи

Повечето микроорганизми бързо умират при облъчване с ултравиолетови лъчи. Действието на ултравиолетовите лъчи зависи от дължината на вълната и от медицинска гледна точка ултравиолетовият спектър има три области:
  • UV-A - антирахитична област, използва се за облъчване в солариумите; освен, че кожата получава естетически приятен загар, при облъчване с този спектър значително се увеличава синтезата на витамин D; ултравиолетовите лъчи от този спектър са вредни за зрението
  • UV-B - бактерицидна област, използва се за облъчване на операционни зали, микробиологични лаборатории, повърхности в предприятия от хранително-вкусовата промишленост и кухните в детските ясли; ултравиолетовите лъчи от този спектър жестоко увреждат ретината и при продължителна експозиция могат да предизвикат ослепяване
  • UV-C - канцерогенна област, използва се за облъчване на помещения, в които е необходима пълна стерилност; ултравиолетовите лъчи от този спектър много бързо увреждат ретината; при облъчване на незащитена кожа въникват тумори
Ултравиолетовите лъчи са част от слънчевата светлина, която в миналото широко се е използвала за дезинфекция на бебешки дрехи, платно за превръзки и др. Хубаво е стаите, в които живеем, да бъдат слънчеви.

Гама-лъчи

Гама-лъчите (йонизираща радиация) са с най-ниска дължина на вълната и изцяло пронизват всички облъчени тела. Отделят се във високи дози при разпадане на радиоактивни вещества.
Гама-лъчите жестоко увреждат всички живи организми, като нанасят тежки поражения на ДНК. Те обаче не разрушават неодушевените предмети, което ги прави подходящи за стерилизация на инжекционни игли, спринцовки, бинтове и много други медицински материали. Поради високата опасност за хората, гама-лъчите се използват за дезинфекция само в строго контролирани, промишлени условия.
Засега гама-лъчите се използват само за дезинфекция на материали за еднократна употреба. Те не се прилагат в болници, лаборатории и други неиндустриални медицински обекти.

Загряване

Максималната температура, при която изобщо могат да съществуват живи организми, е около 135°С. Но това е гранична стойност, до която могат да преживеят само някои спори, вируси и приони. Повечето живи организми, включително микроорганизмите, много бързо загиват при температура от 100°С.

Изгаряне

Изгарянето е най-сигурният метод за дезинфекция. Използва се за унищожаване на биологични отпадъци и при ликвидиране на особено опасни инфекции.

Опламеняване (обгаряне)

Опламеняването е бърз, сигурен и сравнително евтин метод. Но той е опасен и уврежда опламеняваните повърхности. Затова се използва предимно при полеви условия, когато не могат да се използват други методи и средства. При дезинфекция чрез обгаряне трябва да се има предвид, че температурата е най-висока на върха на пламъка, а не в неговата основа.

Суха топлина

Широко се използва за стерилизация на медицински инструменти и лабораторна посуда. Стандартната процедура е загряване до 160 - 180°С за 2-3 часа.
Гладенето също е отдавна известен метод за дезинфекция чрез суха топлина. Затова в миналото много дълго и старателно са гладели детските дрехи, бельото и платното за превръзки.

Влажна топлина

Изваряване
Извършва се в кипяща вода, чиято температура е около 100°С, за не по-малко от 1 час (считано от започване на кипенето). За повишаване на температурата на кипене на водата, към нея могат да се прибавят различни соли. Основното предимство на метода е, че всички части и повърхности на дезинфекцираните материали се загряват равномерно. Съществено неудобство е изискването за стерилно изсушаване на стерилизираните предмети. Поради това изваряването вече се използва само в полеви условия.

Течаща пара



Автоклав (уред за дезинфекция чрез пара под налягане) във биологична лаборатория.
Дезинфекция на предмети и материали
Извършва се в специален уред, наречен "Кохов апарат" (на името на своя създател, великия немски микробиолог Роберт Кох). Коховият апарат е обикновено гърне с метална решетка, която се поставя на 20 см. от повърхността на водата. Когато водата се нагрее до кипене, отделената пара, с температура около 102°С, дезинфекцира поставените върху решетката материали. Методът е стар, но надежден и успешно се прилага в широката практика.
Дезинфекция на повърхности
Този метод е бърз, сигурен и сравнително евтин. Това го прави изключително актуален и перспективен днес. Осъществява се чрез специални уреди, наречени пароструйки. Горещата пара под налягане много качествено отстранява всички замърсители, по механичен път, а високата температура моментално убива вегетативните форми на повечето микроорганизми. Добавянето на температуроустойчиви дезинфектанти към водата, от която се получава парата, прави възможностите на този метод практически безгранични. Прилага се за дезинфекция на здравни заведения, предприятия от хранително-вкусовата промишленост, превозни средства и др.

Пара под налягане


Това е един от най-надеждните и най-широко прилагани методи за дезинфекция днес. Извършва се в специални уреди, наречени автоклави и парови стерилизатори. В тях парата достига до температура 121/134°С и налягане от 0,15/0,22 MPa. За стандартна дезинфекция се прилага процедура с продължителност 40/20 минути (считани от момента на достигане на желаните параметри).

Химични методи

 

Методи за унищожаване на бактериите с помощта на химични средства, които се наричат антисептици.Антисептици за дезинфекция на помещения се наричат Лизол, Хлорамин
Химичните средства за дезинфекция принадлежат към различни по състав съединения. Най-често са подредени в групи:
I. Халогенсъдържащи препарати.
Хлорни съединения. Това са едни от най-широко използваните в практиката дезинфектанти. Имат силно бактерицидно, а така също вирусоцидно, спороцидно и фунгицидно действие. Действат бързо, но са нестабилни при съхранение. Подходящи са за обща дезинфекция. Хлорна вар. Прилага се за дезинфекция на повърхности, фекалии и др. Хлорамин Б и негови производни (комбинирани и активирани разтвори). Прилагат се за дезинфекция на бельо, различни повърхности, съдове за хранене, подлоги, уринатори и др. Натриев хипохлорит (белина). Използва се за дезинфекция на бельо, повърхности, съдове за хранене, фекалии и др. Йодофори - комплексни съединения на йода с ПАВ (повърхностно активни вещества). Притежават бактерицидно, спороцидно и вирусоцидно действие. Прилагат се в хирургичната практика като кожни антисептици за обработка на ръцете на медицинския персонал, оперативното поле и др.
II. Феноли и техните хлорирани препарати. Те имат добро проникващо действие. Характеризират се с широк спектър на бактерйцидна активност. Убиват вегетативните форми на бактериите и някои спори. Имат фунгицидно и слабо изразено вирусоцидно действие, силна миризма и са токсични. Фенол (карболова киселина). Не се прилага поради токсичните му свойства, неприятната миризма и дразнещото действие. Лизол (комбинация на крезоли с калиев сапун). Използва се за дезинфекция на бельо, фекалии, храчки и др. Хлорин. Притежава много добри бактерицидни свойства. По-малко токсичен е в сравнение с фенола и лизола. Употребява се за дезинфекция на различни повърхности и предмети, бельо и др. Хексахлорофен. Той е добър кожен антисептик. Има избирателно действие срещу Грам-положителни микроорганизми. Препоръчва се за борба със стафилоко-ковите заболявания под формата на сапуни и пудри.
III. Алдехиди. Препаратите от тази група имат широк спектър на действие (бактерицидно, фунгицидно, вирусоцидно), но проникват слабо в дълбочина. Имат силна дразнеща миризма. Прилагат се под форма на водни разтвори, пари и аерозоли. Могат да се комбинират с детергенти, при което се намалява острата миризма и се подобряват дезинфекционните им качества. Формалин (40 % воден разтвор на формалдехид). Прилага се за дезинфекция на фекалии, а формалиновите пари се използват за дезинфекция на дрехи и помещения. Вераформ (25 % формалдехид и ПАВ). Има изразено бактерицидно действие спрямо Грам-положителните и Грам-отрицателните бактерии, вирусоцидно и фунгицидно действие. Използва се за дезинфекция на бельо, фекалии, храчки и др. Параформалинови таблетки. Прилагат се за дезинфекция на помещения, за стерилизация на стоматологични инструменти, урологични катетри и др. Глутаров алдехид. Има широк спектър на бактерицидна активност. Притежава също спороцидно и вирусоцидно действие. Използва се главно за студена химична стерилизация на термолабилен и метален медицински инструментариум и на специална медицинска апаратура.
IV. Алкохоли. Алкохолите имат редица ценни свойства: безцветни са, нямат миризма, лесно се изпаряват, имат почистващо действие, тъй като разтварят мазнините. Действат бързо, но слабо проникват. В практиката намират приложение 70 % етилов алкохол, 60 % изопропилов 60 % n-пропилов алкохол предимно за дезинфекция на ръце.¸алкохол и 50 Манустерол Б и рапидосепт (смеси от алкохоли и други химични вещества) са предназначени предимно за бърза дезинфекция на ръце.
V. Четвъртични амониеви съединения (ЧАС). Амониевите съединения под формата на хлориди и бромиди имат добро повърхностно активно действие, силни бактериостатични и по-слаби бактерицидни свойства. Те са добри кожни антисептици. Най-голямо приложение за дезинфекция на ръце, термометри и пр. има препаратът С4 - бактерициден ефект, особено към стафилококите.
VI. Окислители Вофастерил - 40 % пероцетна киселина, с бактерициден, спороциден, фунгициден и вирусоциден ефект. Използва се за дезинфекция на ръце, лабораторна стъклария, различни повърхности и пр. Пермравчена киселина. Има изразено бактерицидно и спороцидно действие. Прилага се за дезинфекция на ръце. Перхидрол (Н2О2) - с бактерициден, спороциден и вирусоциден ефект, който се усилва при комбиниране с течни синтетични сапуни. Използва се за дезинфекция на различни повърхности. Комбинацията пермравчена киселина и перхидрол има силно спороцидно действие.
VII. Киселини и основи - с добре изразени бактерицидни свойства, но поради корозивните им свойства се прилагат само във ветеринарната практика.
VIII. Други дезинфектанти
Хибитан - глюконат 20 % - мощен бактерициден антисептик срещу Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии. Прилага се за предоперативна обработка на кожа и хирургична дезинфекция на ръце. Хибискръб - предназначен за хирургична дезинфекция на ръце. Стерил-аерозол 1 - антисептик за почистване на оперативно поле и кожа преди инжектиране; стерил-аерозол 2 - за дезинфекция на пресни и гнойни рани, открити счупвания и пр. Етиленов окис. Реагира с водата и се образува етиленгликол. Затова се използва само като газ. Изключително отровен и запалим. Има бактерициден, вирусоциден и фунгициден ефект. Прилага се за студена стерилизация на неустойчиви на нагряване материали (инструменти, спринцовки, катетри, медицинска апаратура), като прониква добре през полиетиленови опаковки.

Биологични методи

Единственият познат засега метод за биологична дезинфекция е чрез използването на пробиотици. Пробиотиците са щамове непатогенни микроорганизми, които при своя растеж изразходват хранителните ресурси, необходими за развитието на патогенните микроорганизми. Освен това, пробиотичните култури допълнително отделят биологично активни вещества, които правят обсеменената с тях среда неблагоприятна патогенните микроорганизми.
При биологичните методи за очистване на битови отпадачни води се използват основно специални бактерии,които разграждат органичните вещества и ги превръщат във и въглероден диоксид. Биологичните методи са перспективни също и очистване на замърсена с нефт вода .Известни са около 200 вида бактерии и примитивни организми,които използват нефта като храна. Като санитари или лечители на водата се проявяват и някои водорасли.

Стерилизация

В края на 19 век английските учени Артър Доунс и Томас Блънт са забелязали, че микроорганизмите (вируси, спори, хламидии, бактерии, плесени, гъби и др.) не увеличават численноста си, а напротив намаляват под въздействие на слънчева светлина. При по - нататъшни изследвания се оказало, че това се дължи на облъчване от невидимата част на спектъра между 100 и 280 нм /нанометър, 1нм = 0,000 000 001 м/. Днес тази част от спектъра е известна като UVC - лъчи. Максимален ефект, близък до 100% се получава при дължина на вълната 253,7 нм. С развитието на на генетиката става ясна причината за този феномен, а именно, че ултравиолетовото излъчване поврежда ДНК на микроорганизмите, правейки ги стерилни. По тази причина те не могат да се репродуцират и след време умират. Стерилизацията (лат. sterilis - безплоден)  най - общо е процес на унищожаване на вегетативните и спорови форми на микроорганизмите, въздействайки им по физически и химически път. Физическото въздействие може да бъде висока температура, ултравиолетово или инфрачервено излъчване, ултразвук. Химическата стерилизация може да бъде газова или разтвори на различни химически препарати.
Макар и не  толкова ефективен метод както въздействието с висока температура - пара или горещ въздух ултравиолетовата стерилизация се използва широко в бита и на работното място.Точно това е идеята, взета от природата и заложена в разнообразни устройства за обеззаразяване на въздух, вода и повърхности. Ефективността на тази фотохимична реакция зависи от големината на използваната доза лъчение, т. е. от произведението на времето на облъчване и интензитета на лампите, както и от вида на микроорганизмите. Колкото е по - проста структурата на микроорганизма, толкова по - малка доза облъчване е необходима и обратно. Едва ли е нужно да се дават аргументи за ползата от стерилизацията. Докато на открито болестотворните микроорганизми са в незначителна концентрация, то в затворено помещение техния брой нараства лавинообразно. Те незабелязано присъстват във въздуха, водата, хранителните продукти. Съпротивителните сили на организма са в постоянна борба с тях, но не винаги успяват да отблъснат нашествениците. Това е начин да им се помогне.
Нашите устройства за пречистване и стерилизиране са снабдени с безозонови лампи Philips от серията TUV, изработени от специално кварцово стъкло с висок коефициент на преминаване на бактерицидното излъчване и в същото време имат специално защитно покритие, което поглъща нежелателното излъчване с дължини на вълните под 200 nm. По този начин се ограничава отделянето на озон, което дава възможност уредите да се използват в присъствието на хора. Пускорегулиращата апаратура също е Филипс. Корпусите са от алуминий.
Какво точно е UV стерилизация? Това всъщност е много прост процес за отстраняване  на бактерии, паразити, гъбични, вирусни, водорасли, и други неприятелски патогени.  Крайният резултат е, че  микроорганизмите умират.
Ултравиолетова светлина не само убива нежеланите микрооорганизми, но може да унищожи полезни микроскопични организми, UV светлината не трябва да се прилага по време на хранене.    UV също могат да променят структурата на някои разтворени химически съединения.    UV светлината е вредна за човешкото око, така че не гледайте в нея.
 Вирусът (от латински: virus, „отрова“) е микроскопичен патоген, който инфектира клетки в живи организми. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за самовъзпроизвеждане. Те са много малки с размери 15-350 nm, и са видими само с електронен микроскоп. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът вирус обикновено обозначава тези частици, които заразяват еукариотни организми (всички многоклетъчни и много едноклетъчни организми), а терминът бактериофаг или фаг - тези заразяващи прокариотни организми (бактерии и бактериоподобни доядрени организми). Обикновено тези частици носят малко количество нуклеинова киселина (или ДНК, или РНК, но не и двете заедно). В зависимост от нуклеиновата киселина вирусът се групира най общо на РНК-вируси и ДНК-вируси като нуклеиновата киселина може да бъде едно-или двуверижна защитено от обвивка, съдържаща белтъци, липиди, въглехидрати или комбинация от тях. Вирусите не могат да се размножават в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Представляват строги вътреклетъчни паразити, които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката гостоприемник да синтезира вирусноспецифични макромолекули.