вторник, 18 септември 2012 г.

Дезинфекция и стерилизация - А и Б за козметиците



Дезинфекция и стерилизация

 

Дезинфекция
  • в широкия смисъл на думата е комплекс от методи и средства за унищожаване на заразното начало във външната среда
  • в тесния смисъл на думата е унищожаване на патогенните микроби въвъ външната среда
Стерилизация – унищожаване на всички микроби /патогенни и сапрофитни, вируси, бактерии, плесени/ в различни форми – вегетативни и спорови
Санитизация – рязко намал на микробната флора върху определен обект от външната среда
Антисептика – унищожаване или недопускане развитие на микроби върху кожата и лигавиците

Според целите и задачите дезинфекцията бива:

·         профилактична – провежда се там където има огнище на зараза и има благоприятни условия за неговото появяване. Провежда се планово в детски заведения, училища, болници, кина, театри, гари, заведения за обществено хранене, на питейна вода
·         огнищна – в огнищата на заразата с цел унищожаване на микроорганизмите във външната среда около болния. Тя бива текуща и заключителна.
Успешното провеждане на дезинфекцията зависи от резистентността на микроорганизмите, прилаганите методи и средства, конценрация и проникваемост на химичните средства, оптимално количество дезинфектант, рН и т.н.

Методи за дезинфекция

  • Биологични – при обеззаразяване на вода чрез био-филтри въз основа на микробния антагонизъм
  • Механични – измиване с топла вода, сапун и четка, изпиране, почистване с прахосмукачка, събиране и иунищожаване на сметта, вентилация и филтрация на въздуха
  • Физични
o        Слънчево лъчение – участва в процеса на самоочистване в почвата, водата и въздуха
o        УВ лъчи – чрез бактрицидни лампи
o        Йонизиращи лъчения – чрез гама-лъчи
o        Топлина
§         суха – изгаряне, обгаряне, флабиране, сух горещ въздух при 160-180 С убива вкл. и спори
§         влажна – изваряване и пара – само дезинфекция.
Стерилизация се постига при пара под налягане в автоклави при 121 С.
  • Химични
o        основава се на токсично действие на разл химични съединения
o        студена химична стерилизация – при термолабилни материали – глутаров алдехид, етиленов оксид
o        Хим препарати трябва да отговарят на определени условия
§         да имат общи бактерицидни качества; да не губят активност в примеси в които се намират
§         да не са токсични, без миризма
§         да са лесно разтворими във вода, да не губят качествата си при съхранение, да действат както в кисела така и в алкална среда, да имат имат добра прониквателна способност
§         икономически изисквания – да не повреждат тъкани и материали, да могат да се доставят в големи количества, лесно се транспортират и използват, да са финансово достъпни.
o        Най-използвани са
§         халогенсъдържащи – силно бактерицидни спрямо всички микроорг. и спори, бързо действащи, инактивират се от органична материя, съдържат активен хлор и О2. Такива са: хлорна вар, хлорамин
§         йодофори – съединения на йода с ПАВ, действат на всички микроорг. и спори. Такива са: йодофор, повидон йод
§         феноли и производни на фенола – бактерицидни, фунгицидни и вирусоцидни, не се активират от белтъчни примеси; слабо спороцидно действие, използват се в съчетание с ПАВ и алкохоли, токсични са. Такива са лизол, хексахлорофен
§         окислители – бактерицидно и спороцидно действия. Такива са: Н2О2 и пермравчена к-на
§         алдехиди – широк спектър на действие, но слаба проникваща способност, не се инактивират от ораничниг примеси. Такива са: формалин, глутаров алдехид, глуталин
§         алкохоли – бързо почистващо действие, слаба проникваемост. Такива са: хибискръб, хлорхексидин, манускръб

 

 

Физични методи

Почистване

Чрез почистването микроорганизмите се отстраняват от дезинфекцираните повърхности по механичен път. Почистването може да бъде сухо и мокро.

Сухо почистване

Сухото почистване се осъществява чрез ръчно отстраняване на замърсителите с големи размери, измитане или изтриване със суха кърпа. Всяка дезинфекция трябва да започне с ръчно отстраняване на замърсителите с големи размери. Измитането и забърсването са нискоефективни методи за дезинфекция, защото много от микроорганизмите се разпръсват във въздуха и два-четири часа след сухото почистване отново се отлагат върху повърхностите.

Мокро почистване

Мокрото почистване се осъществява чрез измиване с течаща вода или изтриване с влажна кърпа. Отстранява значителна част от микроорганизмите. Ефективността му се повишава, когато почистваните повърхности се обработят с миещи препарати (най-често повърхностно активни вещества, ПАВ).

Варосване

Състои се в боядисване на повърхностите с гасена вар. Микроорганизмите залепват за влажната повърхност и скоро след това загиват.

Облъчване

Облъчването е метод за дезинфекция на предмети и повърхности, чрез целенасочено използване на лъчиста енергия. Използват се следните спектри:

Ултравиолетови лъчи

Повечето микроорганизми бързо умират при облъчване с ултравиолетови лъчи. Действието на ултравиолетовите лъчи зависи от дължината на вълната и от медицинска гледна точка ултравиолетовият спектър има три области:
  • UV-A - антирахитична област, използва се за облъчване в солариумите; освен, че кожата получава естетически приятен загар, при облъчване с този спектър значително се увеличава синтезата на витамин D; ултравиолетовите лъчи от този спектър са вредни за зрението
  • UV-B - бактерицидна област, използва се за облъчване на операционни зали, микробиологични лаборатории, повърхности в предприятия от хранително-вкусовата промишленост и кухните в детските ясли; ултравиолетовите лъчи от този спектър жестоко увреждат ретината и при продължителна експозиция могат да предизвикат ослепяване
  • UV-C - канцерогенна област, използва се за облъчване на помещения, в които е необходима пълна стерилност; ултравиолетовите лъчи от този спектър много бързо увреждат ретината; при облъчване на незащитена кожа въникват тумори
Ултравиолетовите лъчи са част от слънчевата светлина, която в миналото широко се е използвала за дезинфекция на бебешки дрехи, платно за превръзки и др. Хубаво е стаите, в които живеем, да бъдат слънчеви.

Гама-лъчи

Гама-лъчите (йонизираща радиация) са с най-ниска дължина на вълната и изцяло пронизват всички облъчени тела. Отделят се във високи дози при разпадане на радиоактивни вещества.
Гама-лъчите жестоко увреждат всички живи организми, като нанасят тежки поражения на ДНК. Те обаче не разрушават неодушевените предмети, което ги прави подходящи за стерилизация на инжекционни игли, спринцовки, бинтове и много други медицински материали. Поради високата опасност за хората, гама-лъчите се използват за дезинфекция само в строго контролирани, промишлени условия.
Засега гама-лъчите се използват само за дезинфекция на материали за еднократна употреба. Те не се прилагат в болници, лаборатории и други неиндустриални медицински обекти.

Загряване

Максималната температура, при която изобщо могат да съществуват живи организми, е около 135°С. Но това е гранична стойност, до която могат да преживеят само някои спори, вируси и приони. Повечето живи организми, включително микроорганизмите, много бързо загиват при температура от 100°С.

Изгаряне

Изгарянето е най-сигурният метод за дезинфекция. Използва се за унищожаване на биологични отпадъци и при ликвидиране на особено опасни инфекции.

Опламеняване (обгаряне)

Опламеняването е бърз, сигурен и сравнително евтин метод. Но той е опасен и уврежда опламеняваните повърхности. Затова се използва предимно при полеви условия, когато не могат да се използват други методи и средства. При дезинфекция чрез обгаряне трябва да се има предвид, че температурата е най-висока на върха на пламъка, а не в неговата основа.

Суха топлина

Широко се използва за стерилизация на медицински инструменти и лабораторна посуда. Стандартната процедура е загряване до 160 - 180°С за 2-3 часа.
Гладенето също е отдавна известен метод за дезинфекция чрез суха топлина. Затова в миналото много дълго и старателно са гладели детските дрехи, бельото и платното за превръзки.

Влажна топлина

Изваряване
Извършва се в кипяща вода, чиято температура е около 100°С, за не по-малко от 1 час (считано от започване на кипенето). За повишаване на температурата на кипене на водата, към нея могат да се прибавят различни соли. Основното предимство на метода е, че всички части и повърхности на дезинфекцираните материали се загряват равномерно. Съществено неудобство е изискването за стерилно изсушаване на стерилизираните предмети. Поради това изваряването вече се използва само в полеви условия.

Течаща пара



Автоклав (уред за дезинфекция чрез пара под налягане) във биологична лаборатория.
Дезинфекция на предмети и материали
Извършва се в специален уред, наречен "Кохов апарат" (на името на своя създател, великия немски микробиолог Роберт Кох). Коховият апарат е обикновено гърне с метална решетка, която се поставя на 20 см. от повърхността на водата. Когато водата се нагрее до кипене, отделената пара, с температура около 102°С, дезинфекцира поставените върху решетката материали. Методът е стар, но надежден и успешно се прилага в широката практика.
Дезинфекция на повърхности
Този метод е бърз, сигурен и сравнително евтин. Това го прави изключително актуален и перспективен днес. Осъществява се чрез специални уреди, наречени пароструйки. Горещата пара под налягане много качествено отстранява всички замърсители, по механичен път, а високата температура моментално убива вегетативните форми на повечето микроорганизми. Добавянето на температуроустойчиви дезинфектанти към водата, от която се получава парата, прави възможностите на този метод практически безгранични. Прилага се за дезинфекция на здравни заведения, предприятия от хранително-вкусовата промишленост, превозни средства и др.

Пара под налягане


Това е един от най-надеждните и най-широко прилагани методи за дезинфекция днес. Извършва се в специални уреди, наречени автоклави и парови стерилизатори. В тях парата достига до температура 121/134°С и налягане от 0,15/0,22 MPa. За стандартна дезинфекция се прилага процедура с продължителност 40/20 минути (считани от момента на достигане на желаните параметри).

Химични методи

 

Методи за унищожаване на бактериите с помощта на химични средства, които се наричат антисептици.Антисептици за дезинфекция на помещения се наричат Лизол, Хлорамин
Химичните средства за дезинфекция принадлежат към различни по състав съединения. Най-често са подредени в групи:
I. Халогенсъдържащи препарати.
Хлорни съединения. Това са едни от най-широко използваните в практиката дезинфектанти. Имат силно бактерицидно, а така също вирусоцидно, спороцидно и фунгицидно действие. Действат бързо, но са нестабилни при съхранение. Подходящи са за обща дезинфекция. Хлорна вар. Прилага се за дезинфекция на повърхности, фекалии и др. Хлорамин Б и негови производни (комбинирани и активирани разтвори). Прилагат се за дезинфекция на бельо, различни повърхности, съдове за хранене, подлоги, уринатори и др. Натриев хипохлорит (белина). Използва се за дезинфекция на бельо, повърхности, съдове за хранене, фекалии и др. Йодофори - комплексни съединения на йода с ПАВ (повърхностно активни вещества). Притежават бактерицидно, спороцидно и вирусоцидно действие. Прилагат се в хирургичната практика като кожни антисептици за обработка на ръцете на медицинския персонал, оперативното поле и др.
II. Феноли и техните хлорирани препарати. Те имат добро проникващо действие. Характеризират се с широк спектър на бактерйцидна активност. Убиват вегетативните форми на бактериите и някои спори. Имат фунгицидно и слабо изразено вирусоцидно действие, силна миризма и са токсични. Фенол (карболова киселина). Не се прилага поради токсичните му свойства, неприятната миризма и дразнещото действие. Лизол (комбинация на крезоли с калиев сапун). Използва се за дезинфекция на бельо, фекалии, храчки и др. Хлорин. Притежава много добри бактерицидни свойства. По-малко токсичен е в сравнение с фенола и лизола. Употребява се за дезинфекция на различни повърхности и предмети, бельо и др. Хексахлорофен. Той е добър кожен антисептик. Има избирателно действие срещу Грам-положителни микроорганизми. Препоръчва се за борба със стафилоко-ковите заболявания под формата на сапуни и пудри.
III. Алдехиди. Препаратите от тази група имат широк спектър на действие (бактерицидно, фунгицидно, вирусоцидно), но проникват слабо в дълбочина. Имат силна дразнеща миризма. Прилагат се под форма на водни разтвори, пари и аерозоли. Могат да се комбинират с детергенти, при което се намалява острата миризма и се подобряват дезинфекционните им качества. Формалин (40 % воден разтвор на формалдехид). Прилага се за дезинфекция на фекалии, а формалиновите пари се използват за дезинфекция на дрехи и помещения. Вераформ (25 % формалдехид и ПАВ). Има изразено бактерицидно действие спрямо Грам-положителните и Грам-отрицателните бактерии, вирусоцидно и фунгицидно действие. Използва се за дезинфекция на бельо, фекалии, храчки и др. Параформалинови таблетки. Прилагат се за дезинфекция на помещения, за стерилизация на стоматологични инструменти, урологични катетри и др. Глутаров алдехид. Има широк спектър на бактерицидна активност. Притежава също спороцидно и вирусоцидно действие. Използва се главно за студена химична стерилизация на термолабилен и метален медицински инструментариум и на специална медицинска апаратура.
IV. Алкохоли. Алкохолите имат редица ценни свойства: безцветни са, нямат миризма, лесно се изпаряват, имат почистващо действие, тъй като разтварят мазнините. Действат бързо, но слабо проникват. В практиката намират приложение 70 % етилов алкохол, 60 % изопропилов 60 % n-пропилов алкохол предимно за дезинфекция на ръце.¸алкохол и 50 Манустерол Б и рапидосепт (смеси от алкохоли и други химични вещества) са предназначени предимно за бърза дезинфекция на ръце.
V. Четвъртични амониеви съединения (ЧАС). Амониевите съединения под формата на хлориди и бромиди имат добро повърхностно активно действие, силни бактериостатични и по-слаби бактерицидни свойства. Те са добри кожни антисептици. Най-голямо приложение за дезинфекция на ръце, термометри и пр. има препаратът С4 - бактерициден ефект, особено към стафилококите.
VI. Окислители Вофастерил - 40 % пероцетна киселина, с бактерициден, спороциден, фунгициден и вирусоциден ефект. Използва се за дезинфекция на ръце, лабораторна стъклария, различни повърхности и пр. Пермравчена киселина. Има изразено бактерицидно и спороцидно действие. Прилага се за дезинфекция на ръце. Перхидрол (Н2О2) - с бактерициден, спороциден и вирусоциден ефект, който се усилва при комбиниране с течни синтетични сапуни. Използва се за дезинфекция на различни повърхности. Комбинацията пермравчена киселина и перхидрол има силно спороцидно действие.
VII. Киселини и основи - с добре изразени бактерицидни свойства, но поради корозивните им свойства се прилагат само във ветеринарната практика.
VIII. Други дезинфектанти
Хибитан - глюконат 20 % - мощен бактерициден антисептик срещу Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии. Прилага се за предоперативна обработка на кожа и хирургична дезинфекция на ръце. Хибискръб - предназначен за хирургична дезинфекция на ръце. Стерил-аерозол 1 - антисептик за почистване на оперативно поле и кожа преди инжектиране; стерил-аерозол 2 - за дезинфекция на пресни и гнойни рани, открити счупвания и пр. Етиленов окис. Реагира с водата и се образува етиленгликол. Затова се използва само като газ. Изключително отровен и запалим. Има бактерициден, вирусоциден и фунгициден ефект. Прилага се за студена стерилизация на неустойчиви на нагряване материали (инструменти, спринцовки, катетри, медицинска апаратура), като прониква добре през полиетиленови опаковки.

Биологични методи

Единственият познат засега метод за биологична дезинфекция е чрез използването на пробиотици. Пробиотиците са щамове непатогенни микроорганизми, които при своя растеж изразходват хранителните ресурси, необходими за развитието на патогенните микроорганизми. Освен това, пробиотичните култури допълнително отделят биологично активни вещества, които правят обсеменената с тях среда неблагоприятна патогенните микроорганизми.
При биологичните методи за очистване на битови отпадачни води се използват основно специални бактерии,които разграждат органичните вещества и ги превръщат във и въглероден диоксид. Биологичните методи са перспективни също и очистване на замърсена с нефт вода .Известни са около 200 вида бактерии и примитивни организми,които използват нефта като храна. Като санитари или лечители на водата се проявяват и някои водорасли.

Стерилизация

В края на 19 век английските учени Артър Доунс и Томас Блънт са забелязали, че микроорганизмите (вируси, спори, хламидии, бактерии, плесени, гъби и др.) не увеличават численноста си, а напротив намаляват под въздействие на слънчева светлина. При по - нататъшни изследвания се оказало, че това се дължи на облъчване от невидимата част на спектъра между 100 и 280 нм /нанометър, 1нм = 0,000 000 001 м/. Днес тази част от спектъра е известна като UVC - лъчи. Максимален ефект, близък до 100% се получава при дължина на вълната 253,7 нм. С развитието на на генетиката става ясна причината за този феномен, а именно, че ултравиолетовото излъчване поврежда ДНК на микроорганизмите, правейки ги стерилни. По тази причина те не могат да се репродуцират и след време умират. Стерилизацията (лат. sterilis - безплоден)  най - общо е процес на унищожаване на вегетативните и спорови форми на микроорганизмите, въздействайки им по физически и химически път. Физическото въздействие може да бъде висока температура, ултравиолетово или инфрачервено излъчване, ултразвук. Химическата стерилизация може да бъде газова или разтвори на различни химически препарати.
Макар и не  толкова ефективен метод както въздействието с висока температура - пара или горещ въздух ултравиолетовата стерилизация се използва широко в бита и на работното място.Точно това е идеята, взета от природата и заложена в разнообразни устройства за обеззаразяване на въздух, вода и повърхности. Ефективността на тази фотохимична реакция зависи от големината на използваната доза лъчение, т. е. от произведението на времето на облъчване и интензитета на лампите, както и от вида на микроорганизмите. Колкото е по - проста структурата на микроорганизма, толкова по - малка доза облъчване е необходима и обратно. Едва ли е нужно да се дават аргументи за ползата от стерилизацията. Докато на открито болестотворните микроорганизми са в незначителна концентрация, то в затворено помещение техния брой нараства лавинообразно. Те незабелязано присъстват във въздуха, водата, хранителните продукти. Съпротивителните сили на организма са в постоянна борба с тях, но не винаги успяват да отблъснат нашествениците. Това е начин да им се помогне.
Нашите устройства за пречистване и стерилизиране са снабдени с безозонови лампи Philips от серията TUV, изработени от специално кварцово стъкло с висок коефициент на преминаване на бактерицидното излъчване и в същото време имат специално защитно покритие, което поглъща нежелателното излъчване с дължини на вълните под 200 nm. По този начин се ограничава отделянето на озон, което дава възможност уредите да се използват в присъствието на хора. Пускорегулиращата апаратура също е Филипс. Корпусите са от алуминий.
Какво точно е UV стерилизация? Това всъщност е много прост процес за отстраняване  на бактерии, паразити, гъбични, вирусни, водорасли, и други неприятелски патогени.  Крайният резултат е, че  микроорганизмите умират.
Ултравиолетова светлина не само убива нежеланите микрооорганизми, но може да унищожи полезни микроскопични организми, UV светлината не трябва да се прилага по време на хранене.    UV също могат да променят структурата на някои разтворени химически съединения.    UV светлината е вредна за човешкото око, така че не гледайте в нея.
 Вирусът (от латински: virus, „отрова“) е микроскопичен патоген, който инфектира клетки в живи организми. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за самовъзпроизвеждане. Те са много малки с размери 15-350 nm, и са видими само с електронен микроскоп. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът вирус обикновено обозначава тези частици, които заразяват еукариотни организми (всички многоклетъчни и много едноклетъчни организми), а терминът бактериофаг или фаг - тези заразяващи прокариотни организми (бактерии и бактериоподобни доядрени организми). Обикновено тези частици носят малко количество нуклеинова киселина (или ДНК, или РНК, но не и двете заедно). В зависимост от нуклеиновата киселина вирусът се групира най общо на РНК-вируси и ДНК-вируси като нуклеиновата киселина може да бъде едно-или двуверижна защитено от обвивка, съдържаща белтъци, липиди, въглехидрати или комбинация от тях. Вирусите не могат да се размножават в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Представляват строги вътреклетъчни паразити, които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката гостоприемник да синтезира вирусноспецифични макромолекули.

Няма коментари:

Публикуване на коментар