Мускули. Устройство на мускулите, скелетни мускули

Мускулите съставят активната част на опорно-двигателната система. 

Като такива те притежават ос­новното свойство съкратимост, като променят дъл­жината си и създават сили, действащи чрез залавните им места върху костите на скелета или върху окол­ните тъкани. 

Освен съкратимост мускулите прите­жават и свойствата възбудимост и проводимост. 

Това означава, че мускулните клетки подобно на нер­вните могат да се възбуждат и да провеждат възбуж­дането по хода на клетъчната мембрана. 

Съкратимостта е тясно свързана с възбудимостта и прово­димостта. 

За да се съкрати, мускулната клетка тряб­ва преди това да се възбуди.

УСТРОЙСТВО НА МУСКУЛИТЕ. СКЕЛЕТНИ МУСКУЛИ

Устройство на мускулите. Мускулите са изградени главно от две тъкани – мускулна и съединителна. Мус­кулната тъкан е свързана с основната функция на мус­кулите – съкратимостта. Чрез съединителната тъкан създадените от съкращението сили се разпределят по лостовите системи на скелета. Заедно с нея в мускула навлизат кръвоносни съдове и нерви. Припомнете си характерните особености на трите вида мускулна тъ­кан – напречно набраздена (скелетна), сърдечна и глад­ка. Гладката мускулна тъкан изгражда стените на вът­решните органи и съкращенията и са неволеви. При наблюдение с микроскоп клетките й изглеждат гладки за разлика от другите два типа, които са напречно-набраздени, т.е. имат редуващи се напречно разполо­жени тъмни и светли ивици.

Скелетните мускули са прикрепени към различните части на скелета и съкращението им се контролира волево. То е необходимо за изпълнението на различ­ните движения и придвижването на тялото в прост­ранството.

Сърдечният мускул участва в изграждането на ку­хините на сърцето и въпреки че е напречнонабразден, има редица свойства, които го отличават както от гладките, така и от скелетните мускули.

Клетките на скелетните мускули са многоядрени и практически са образувани от сливането на мно­жество отделни клетки. Те са сравнително дълги (до няколко сантиметра, най-често около 0,6 до 0,9 от дължината на целия мускул), а диаметърът им е най-често от 10 до 100 mm. Известни са още като мускул­ни влакна.

Мускулната клетка съдържа множество нишки, миофибрили, преминаващи по цялата й дължина. Са­мите миофибрили са изградени от още по-тънки ниш­ки, наречени миофиламенти, които са изградени от белтъчни молекули и са няколко вида. Особено ха­рактерни са миозиновите и актиновите миофиламен­ти. Те не са безразборно отрупани, а следват строго определен ред на подреждане. Мускулните клетки са групирани в отделни мускулни снопчета, които от своя страна образуват целия мускул. Снопчетата са обвити от съединителна тъкан, която дава допълни­телни повлекла вътре в тях, обгръщащи всяко отдел­но мускулно влакно. Отвън целият мускул е обвит с лист от плътна съединителна тъкан.

Свързване на мускулите с костите. Сухожилия.  

Всеки мускул има начало и залавно място. И в двата си края тъканта на мускула се прикрепва към съответните кости най-често чрез сухожилия. Те са изградени от плътна съединителна тъкан и съдър­жат оскъдно количество кръвоносни съдове. Сухо­жилията са твърде здрави. Някои от тях могат да из­държат до 8000 кг.

Някои сухожилия са покрити с двуслойна обвивка от влакнеста съединителна тъкан, сухожилие влагалище. Двата допиращи се листа на тази обвивка са гладки н малкото пространство между тях е изпълнено с течност. Това значително улеснява движението на сухожилието, тъй като вътрешният му лист прилепва плътно върху него, а външният се свързва с околните тъкани.

Някои мускули не се прикрепват за кости, а за окол­ните меки тъкани. Такива са мимическите мускули на лицето. При тяхното съкращаване се променя вза­имното разположение на тъканите по лицето и се по­лучава съответната мимика.

Класификация на мускулите. В човешкото тяло има повече от 400 различни мускула. Те може да се класифицират по различни критерии – форма, мес­тоположение, функция, посока на влакната и т.н.

По форма мускулите са дълги, къси и широки. Дъл­гите и късите мускули са предимно вретеновидни и имат тяло и два края – глава в началото и опашка в залавното място. Някои мускули имат повече от една глава. Такива са двуглавият и триглавият мускул на мишницата, четириглавият мускул на бедрото.

Някои мускули имат повече от една опашка или имат няколко сухожилия. Общият сгъвач на пръстите на ръката (а също и на крака) например има до чети­ри сухожилия. Така при съкращаването само на един мускул действието му се разпростира върху няколко пръста едновременно. 

Някои мускули произлизат от различни участъци на тялото и впоследствие се сли­ват в един мускул, разделен от сухожилни ивици. 

В такива случаи се получава редуване на пасивни и ак­тивни елементи и на практика мускулът е разделен на няколко секции. Като пример може да се посочи пра­вият коремен мускул.

Широките мускули нямат добре изразени заострени краища и завършват с разпростряно широко сухожилие. Тези мускули са главно по туловището – някои от муску­лите на гърба и на коремната стена.

От функционална гледна точка мускулите се разделят на няколко вида в зависимост от движе­нието, което предизвикват. Така те могат да бъ­дат сгъвачи, разгъвачи, привеждачи, отвеждачи и т.н. Когато мускулите са свързани пряко с изпъл­нението на дадено движение, се наричат агонисти. Мускулите, участващи в противоположното движение, са антагонисти.

В зависимост от местоположението им муску­лите се групират в мускули на главата, мускули на туловището и мускули на крайниците. В таблицата по-долу са посочени някои от скелетните мускули за­едно с извършваните от тях движения.

МУСКУЛИ	ФУНКЦИИ
Мускули на раменния пояс и гърба: широк гръбен мускул (1) делтовиден мускул (2) голям гръден мускул (3)	Привеждане и притегляне назад на мишницата, завъртане навътре; Отвеждане и предно и задно сгъ­ване на мишницата; Привеждане с предно сгъване и вът­решно завъртане на мишницата
Мускули на мишницата: двуглав мишничен мускул (4) триглав мишничен мускул (5)	Сгъване на предмишницата; разгъване на предмишницата
Мускули около тазобедрената става: хълбочно-поясен мускул (6) голям седалищен мускул (7)	Сгъване в тазобедрената става; антагонист на хълбочно-поясния мускул, разгъване и външно завър­тане в тазобедрената става
Мускули на бедрото и подбедрицата: четириглав бедрен мускул (8) двуглав бедрен, полусухожи-лен и полуципест мускул (9) преден голямопищялен (10) триглав мускул (11)	Сгъване в тазобедрената и разгъ­ване в колянната става; разгъване в тазобедрената става и сгъване в коляното; сгъване на ходилото нагоре; сгъване на ходилото надолу