Акнето представлява
хронично заболяване на кожата, проявяващo се преди всичко с различни
видове кожни обриви: невъзпалителни (отворени и затворени комедони) и
възпалителни (папули, гнойни пъпки, гнойни фистули). Масово се проявява
преди всичко при младите хора – засяга между 60–80% от младежите в
периода на пубертета. Пикът на заболеваемостта при момичетата е във
възрастта от 14 до 17 години, при момчетата малко по-късно - във
възрастта от 16 до 19 години. По правило за няколко години акнето
отшумява, но понякога може да се задържи много дълго, дори след
30-годишна възраст. Акнето се превръща в сериозен козметичен проблем и
заради риска от образуването на деформиращи белези.
Акнето засяга основно областите с най-голяма
концентрация на мастни жлези, т. е. лицето (99% от пациентите), гърба
(90% от пациентите) и гръдния кош (78% от пациентите), но може да се
появи и върху плещите, раменете и седалището. Една от неговите форми, т.
нар. acne inversa, се характеризира с много тежки болестни изменения в
областта на половите органи, подмишниците и слабините.
Изглежда, че спазването на строга диета при акне не е задължително, тъй като влошаване на акне се проявява при малък процент от болните (по-малко от 10%) след консумацията на някои продукти (напр. шоколад, какао, туршии, подправки).
При по-голямата част от болните слънчевото лъчение довежда до временно подобрение, но при част от тях (около 20%) може да предизвика обостряне на промените – вероятно влияние върху този процес имат високата температура и голямата влажност на въздуха.
При около 60 – 70% от младите жени акнето се влошава в предменструалния период.
Клинични форми на акне:
Фактори, които влияят върху появата на акне:
- повишен синтез на андрогени в периода на пубертета,
- себорея,
- засилена кератоза (вроговяване) на отворите на космените фоликули,
- развитие на анаеробната бактерия Propionibacterium acnes в разширените извеждащи канали на мастните жлези.
Андрогени
Акне вулгарис се появява при повечето млади хора в периода на пубертета. Появата му е свързана с повишаване активността на андрогените, тоест мъжките полови хормони (както при момичетата, така и при момчетата), които влияят стимулиращо на секрецията на себум и увеличаването на мастните жлези. Най-активна в стимулирането на мастните жлези андрогенова производна е дехидротестостерона (DHT), образуван в резултат на редукция на тестостерона чрез ензима 5-алфа редуктаза. Рецепторите за DHT се намират в кожата, космените фоликули и мастните жлези. При хората с акне се констатира голяма концентрация на 5-алфа редуктазата в областта на мастните жлези и засилване на синтеза на DHT в областта на т. нар. себорейни зони.Себореята и фоликуларната хиперкератоза
Причина за появата на акне е както прекомерната секреция на себум, така и промяната в неговия състав. При хората с акне се констатира повишена секреция на себум, но същевременно и намаляване на относителното съдържание на линолова киселина. Това води до интензивно, неправилно вроговяване на отворите на космените фоликули. В резултат на това се стига до запушване на отворите на фоликулите с плътна маса от рогови клетки. Това затруднява правилната мастна секреция и довежда до постепенно разширяване на каналите на мастните жлези и образуване на микрокомедони. Те са първият елемент от развитието на акне. Заедно с разширяването на каналите на мастните жлези се стига до появата на малки, невъзпалителни папули (затворени комедони). Впоследствие, едновременно с разширяването на отворите на извеждащите канали и окисляването на мазнините, съдържащи се в себума, се образуват отворените комедони с тъмни точки на повърхността.Ролята на бактериите
В резултат на създадените анаеробни условия и повишеното съдържание на себум, мастните жлези се превръщат в отлична среда за анаеробната бактерия – Propionibacterium acnes, която играе съществена роля за появата на възпалителен процес в пъпката. Тези бактерии отделят вещества, отговарящи за натрупването на възпалителни клетки в областта на мастните жлези, които на свой ред освобождават ензими, водещи до разрушаване на стените на мастните жлези и изливане на тяхното съдържимо в околната дерма. Това довежда до усилване на възпалителния процес.Фактори, обострящи протичането на акне
Счита се, че причина за обострянето на акне може да бъде стресът, макар че това не е научно доказано. Известно е, че някои лекарства (напр. стероидите, анаболните препарати, литият, фенитоинът, и дори някои противозачатъчни таблетки) могат да предизвикат поява или усилване на акне. Също така някои козметични препарати могат да действат комедогенно (комедонообразуващо).Изглежда, че спазването на строга диета при акне не е задължително, тъй като влошаване на акне се проявява при малък процент от болните (по-малко от 10%) след консумацията на някои продукти (напр. шоколад, какао, туршии, подправки).
При по-голямата част от болните слънчевото лъчение довежда до временно подобрение, но при част от тях (около 20%) може да предизвика обостряне на промените – вероятно влияние върху този процес имат високата температура и голямата влажност на въздуха.
При около 60 – 70% от младите жени акнето се влошава в предменструалния период.
Клинични симптоми на акне
В по-ниска или по-висока степен постоянен симптом при болните с акне е засилената себорея. При младежкото акне винаги са налице комедони. Засилената възпалителна реакция в областта на комедоните води до развитието на възпалителни обриви - папули и гнойни пъпки. При част от пациентите се стига до поява на по-дълбоки болестни промени в кожата и подкожната тъкан. Това са фистули и кисти, които след заздравяване по правило оставят белези, които могат да се образуват дори в резултат на възпалението на малки папули. Белезите могат да бъдат два вида - атрофични и келоидни. Малките папулозни изменения оставят след себе си по правило атрофични белези, докато келоидите (келоидните белези) са резултат от кистозните промени и фистулите.Клинични форми на акне
В зависимост от характера на доминиращите изменения различаваме различни клинични форми на акне. В зависимост от количеството на обривите акнето се определя като слабо или средно интензивно.Клинични форми на акне:
- acne comedonica;
- cne papulopustulosa;
- acne phlegmonosa:
- nodular acne,
- acne conglobata,
- acne inversa
- acne keloidea;
- acne fulminans.
Лечение на акнето
Акнето като хронично заболяване изисква продължително лечение – в продължение на месеци и дори години. Лечението зависи от клиничната форма на акнето. Освен предписването на едно единствено лекарство – изотретиноин, няма никакво друго лечение на причините за него. Всички останали методи водят само до премахване на симптомите на болестния процес.-
Основа за терапията на акне е правилната грижа и локалното лечение,
което води до задоволителни ефекти при 60% от пациентите. По време на
локалното лечение се препоръчва нанасянето на препаратите върху цялата
засегната от болестта повърхност на кожата. При болните, които се
нуждаят от системно лечение, правилната грижа е необходим допълващ
фактор.
Системно лечение
Хормоналното лечение, състоящо се в използването на т. нар. антиандрогенни препарати, може да се използва единствено при жените. Най-често се използват средства, съдържащи октан на ципротерона, който ограничава действието на дехидротестостерона в областта на мастните жлези чрез потискане на свързването му с андрогенните рецептори.-
Антибиотиците за общо приложение се препоръчват при средно или
много силно изразено acne papulopustulosa или при появата на възпаления с
характер на гнойни фистули. Системното лечение с антибиотици се
провежда минимум 3 месеца. Общата продължителност на курса на лечение е
от 3 до 6 месеца.
Изотретиноинът е единственото лекарство, действащо на всички, освен хормоналните, механизми, играещи роля в патогенезата на акне. Той предизвиква рязко намаляване на секрецията на себум, действа срещу образуването на комедони, редуцира броя на бактериите Propionibacterium acnes и действа противовъзпалително. По време на лечението с изотретиноин се стига до дълготрайна редукция на мастните жлези. Показани за този препарат са единствено тежките форми на акне и най-вече пациентите, при които се стига до образуване на белези.
Правилна грижа
При по-голямата част от пациентите със засилена себорея и промени от рода на комедоните правилната и редовната грижа е основа на лечението. Често дори само тя е достатъчна за постигане на задоволителен лечебен ефект. Задължителен е правилният избор на препрати според типа кожа: най-силните, съдържащи по-голяма концентрация на комедолитични и антисеборейни субстанции са предназначени за кожа със значително изразена себорея, а най-меките почистващи препарати - за чувствителна и склонна към раздразнения кожа.-
При локалното лечение се използват редица козметични
препарати, съдържащи субстанции с комедолитично и противовъзпалително
действие: α- и β-хидроксикиселини, полихидроксикиселини и други
субстанции от растителен произход. Към α-хидроксикиселините спадат:
гликоловата, млечната, лимонената, винената и ябълчената киселини,
докато най-често използваната β-хидроксикиселина е салициловата
киселина. Чрез отблокирането на запушените извеждащи канали на мастните
жлези тези субстанции улесняват оттичането на себума и намаляват
неговото натрупване вътре в мастните жлези, действайки също така и
противовъзпалително. Много важно е спазването на определени принципи при
използване на тези препарати - те трябва да се нанасят единствено върху
измита и напълно суха кожа – нанесени върху влажна кожа, могат да
предизвикат раздразнения. Козметичните препарати, предназначени за кожа с
акне, по принцип трябва да се използват вечер, върху цялата засегната
от болестта повърхност. Ако кожата е от смесен тип, трябва да се
избягват сухите или чувствителните участъци.
За всекидневна грижа за кожа, предразположена към образуването на акне, се препоръчва използването на измиващи препарати с кератолитично и антибактериално действие както и кремове, действащи кератолитично и антисеборейно. За да се избегне прекалено силното изсушаване и излющване на кожата, трябва да се използват и овлажняващи кремове. Папулите и гнойните пъпки изискват допълнително използване на антибактериални препарати.
В случаите, когато акнето е много силно изразено, може да се използват най-силните комедолитични и противовъзпалителни препрати, като азелаинова киселина, бензолов прекис и ретиноиди (третиноин, изотретиноин, адапален), а също така антибиотици, предназначени за локално приложение. Не е препоръчително използването само на един антибиотик, най-често се препоръчва лечение в съчетание с комедолитичен препарат.
Дмн Анна Пура
Специалист по дерматология и венерология
