вторник, 8 май 2012 г.

ВИТАМИНИТЕ В КОЗМЕТИКАТА


           През 1905 год. английският учен Уйлям Флетчър открива важното значение на витамините за човешкото здраве. Той проучва причините за болестта Бери-бери, когато стига до заключението, че консумирането на необелен ориз е изключително полезно за лечението и. На следващата година английският биохимик Фредерик Хопкинс също открива значението на някои хранителни фактори за здравето. През 1912 г. полският изследовател Казимир Функ пръв нарича здравословните хранителни елементи Витамини (vitamine съчетание на думите vita - живот и amine - название на съставката, открита в тиамина, изолиран от него от оризовата люспа). По-късно буквата ''е'' отпада, за да се стигне до сегашното название - vitamin.

           Днес витамините се използват от всички производители на козметика. Първият витамин, използван като субстанция в козметиката е пантенолът - алкохолната форма на провитамин В5. Разработен през 50-те години на миналия век като съставка в кремовете за третиране на рани, през следващото десетилетие той намира широко място в продуктите за косата и кожата на главата. По-късно в козметиката за грижи за кожата се използват неговите овлажняващи свойства и възможностите му за предпазване срещу изгаряне. Днес на практика няма козметичен продукт, в който пантенолът да не се използва като важна съставка.

           В началото на 80-те години на миналия век вниманието на козметичната индустрия е привлечено от витамин Е, който неутрализира вредните последици, за кожата от изтъняването и разкъсването на озоновия слой. В резултат на това, този витамин се прилага в производството на лосиони за предпазване на кожата, кремове за лице и бебешки масла.
   80-те години след като е открит, витамин А привлича вниманието на козметиците в началото на миналото десетилетие (90-те години на 20-ти век). Те го използват главно в продуктите, предназначени предимно за третиране на зряла кожа.

Най-използваните витамини в козметиката:
1.     Витамин А (ретинол) - подпомага регенерацията на епидермиса,
намалява увеличението на външния му слой, т. е. намалява прекомерното вроговяване, беленето на кожата и нейната грапавост. Стимулира деленето на клетките на дермата, защитава от пагубното въздействие на свободните радикали. Намалява пигментацията на кожата.
2.     Витамин В -  В комплекс витамините всъщност са група от осем
витамина, които включват:
·         Витамин В 1: (тиамин, аневрин)
·        Витамин В 2: (рибофлавин, лактофлавин), витамин G
·        Витамин В 3: (никотинамид, ниацин), витамин PP
·        Витамин В 5: (пантотенова киселина)
·         Витамин В 6: (пиридоксин, адермин)
·         Витамин В 7:  (биотин), витамин Н
·         Витамин В 9: (фолиева киселина, фолацин), витамин М и
·         Витамин В 12: (цианкобаламин)  

Тези странни наименования, които може би звучат непознато и чуждо, носят отговорността за изключително важни неща свързани със здравето и красотата на всеки организъм. Например те са нужни за превръщането на въглехидратите в глюкоза, т. е. в енергия за организма. Спомагат за преобразуването на мазнините и протеините, от което зависи и доброто функциониране на нервната система. Също така отговарят за добрия тонус на стомаха и чревния тракт, за здравето и свежестта на кожата, косата, очите, устните и черния дроб.
                        Не случайно някои медици препоръчват редовното вземане на хапчета с В комплекс за поддържане на доброто здраве.
         Разбира се. най-добрият начин за приемането на този, както и на всички други витамини е чрез храната, която поемаме. Витамините от тази група могат да се открият в бирената мая, зърнените култури, ориза, ядките, яйцата, месото, рибата, млякото, плодовете, в зелените зеленчуци и др.

·        Витамин В 1:  ТИАМИН - жизнено важен за метаболизма на
въглехидратите, за правилната работа на нервната система. Липсата на този елемент не се наблюдава често, освен при алкохолиците. Ако няма достатъчно количество от витамин В1 в организма, има опасност да се получи анемия, атрофия, слабост или спазми в мускулите. Екстремната липса на В1 може да доведе до липса на добра координация, до напукване на устните или проблеми със зъбите.
·        Витамин В 2:  РИБОФЛАВИН - отговорен за преобразуването на
въглехидратите, мазнините и протеините и се трансформира, действайки като коензим в организма. Има решаващо значение за здравината на кожата и лигавиците на тялото, а също и за роговицата на очите. Витамин В2 действа като коензим при намаляването на окислителните процеси, т. е. предпазва и от опасните свободни радикали, които атакуват всички клетки. Липсата на този ценен елемент може да предизвика сериозни проблеми с кожата като например себорея, хипер-чувствителност или възпаление на кожата, около носа и устните. Освен това без витамин В2 сте изложени на опасност от анемия и от проблеми с очите.

·        Витамин В 3:  НИКОТИНАМИД, НИАЦИН, витамин PP –  също  е добър
антиоксидант. Липсата му предизвиква болест наречена пелагра (халюцинации, разстройство на чревния тракт и проблеми с кожата). Често се предписва като лекарство срещу висок холсстерол. С този елемент, обаче не бива да се прекалява, точните дози в зависимост от случая може да се предпишат само от медицинско лице.
·        Витамин В 5:  ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА /ПАНТЕНОЛ    -  нужен за доброто
усвояване на храната от организма, изключително важен за здравето на кожата, на нервите и за работата на чревния тракт.
·        Витамин В 6:  ПИРИДОКСИН / адермин  - познат още като пиродоксал
фосфат или като пиридоксамин и е нужен (както и някои други елементи от групата В) за правилното протичане на метаболитните процеси. Витамин В6 е нужен при образуването на червените кръвни клетки, както и за биохимичната реакция, нужна за метаболизма на аминокиселините, липсата на витамин В6 предизвиква проблеми в кожата, нервни заболявания, безсъние и лоша координация.
·        Витамин В 7:  БИОТИН/витамин Н     -  също взема участие в разграждането
на въглехидратите, липидите и някои аминокиселини. Участва и в синтеза на коензим А в организма.  Липсата на биотин също засяга кожата и предизвиква специфичен дерматит.
·        Витамин В 9:  ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА / ФОЛАЦИН, витамин М      -  важна за
здравето на всички клетки в тялото, за образуването на хемоглобин в кръвта. Липсата на този витамин предизвиква реакции подобни на тези при липсата на витамин В12. Лекарите предписват специални дози на бременните с  витамин В9.
·        Витамин В 12:  ЦИАНКОБАЛАМИН   - добър помощник в борбата с
анемията, има важна роля при синтеза на белтъчините и в обмяната на въглехидратите, участва в образуването на всички кръвни клетки. Понякога липсата на този витамин се появява при вегетарианци, които нямат навика да приемат допълнително витамини и микроелементи. Липсата на витамин В12 също предизвиква специфична анемия с много сериозни последствия за организма. Този елемент не може да бъде открит в нито едно растение, той се  образува  благодарение на една бактерия.  Добри  източници  на  витамин
B I2 са черният дроб, яйцата, птичето месо и млякото.

            3. ВИТАМИН С  - изолиран е за първи път през 1928 год. от унгарския биохимик и доктор Алберт Сент-Георги. Ученият с пълно право печели Нобелова награда за това си откритие, може би едно от най- важните за човешкото здраве. А д-р Линус Полинг е бил първият, който изяснява жизнено важната функция на въпросния елемент за имунната система на организма. За усърдната си работа и за откритията си той успява да спечели два пъти престижното Нобелово отличие. През 1970 г. Полинг установява, че по-големите количества от този витамин предпазват хората от обичайните настинки и вируси, а при заболяване спомагат за по-бързото им оздравяване. Тогава повечето медицински инстанции отхвърлят тази негова теория, но мнозина започват да му вярват и да изпълняват препоръките му. Те забелязват сравнително подобрение след приемането на по-големи количества от витамина и така постепенно теорията му се превръща в обичайна лекарска практика.
            Този витамин (нарича се още аскорбинова или дехидроаскорбинова киселина) е един от основните водоразтворими витамини, който човешкото тяло не може да произвежда само и е необходимо постоянно да бъде набавян чрез храната. Плодовете и зеленчуците са основните източници, от които можем да черпим този безценен витамин с антиоксидантни свойства.
            Витамин С е жизнено важен не само за здравето ни и благополучието на тялото, но и за добрия външен вид, за състоянието на кожата.
            Той подпомага образуването на колаген, който е основния компонент на съединителната тъкан. Освен това е важен структуроопределящ елемент в здравината на стените на кръвоносните съдове и на костната система. Витамин С е невероятен антиоксидант, борещ се с вредните свободни радикали, които атакуват тялото и красотата ни. Няма крайни потвърждения от клинични изследвания, но много учени смятат, че антиоксидантните свойства на този полезен елемент подпомагат засилването на имунната система и по този начин и защитата срещу рак, катаракта, много възрастови промени и срещу проблеми с ретината. Приемането на редовни дози са препоръчителни особено за пушачите, които обикновено страдат от липсата му. Витаминът е много полезен в борбата с някои алергии и по-точно в потушаването на техните симптоми. Той защитава от чужди елементи, предпазва мастноразтворимите витамини А и Е, както и мастните киселини от разпад. Нужен е за изработка на антитела, а също така предпазва много успешно от замърсяване. Поради което е включван често освен в лекарствата,  и в много козметични средства.
            След като сме създадени така, че да не произвеждаме сами витамин С, трябва да си го доставяме от природата. Най-добрият вариант за набавянето му са разбира се естествените източници, а не хранителните добавки и поливитамините от аптеките.
   Витамин С се съдържа в: зелени и червени чушки, спанак, броколи, цвекло, аспержи, грейпфрут, пъпеш, лимон, папая, ананас, портокал, киви, манго, праскова, сливи, ягоди, лук, картофи и др.
   Теоретично този витамин може да благоприятства на кожата в две  различни насоки: първата е, че основно благодарение на него се синтезира колагена. Лабораторните опити доказват, че при добавка на витамин С към култура от кожни клетки (фибробласти) синтеза на колагена се повишава многократно и чувствително. И на второ място както споменахме, този витамин е изключителен антиоксидант, борещ се  с вредните свободни радикали, които разрушават здравата клетка.
      Витамин С участва във всички процеси протичащи в кожата: растеж, възстановяване на съединителната тъкан, защита от вредните въздействия на околната среда, заздравяване на раните, синтез на колаген, предотвратяване на ранното стареене на кожата. Активно подтиска изработването на меланин, като по този начин намалява образуването на пигментни петна и лунички. Прекрасно избелва кожата.
   Витамин С притежава уникални защитни свойства. В повредената от слънцето кожа, съдържанието му е значително по-малко отколкото в нормалната, тъй като той се изразходва за предотвратяване и неутрализиране на негативното въздействие на слънчевите лъчи.
   За съжаление в чистата си форма той е твърде нестабилен. В чист вид представлява кристали с бял цвят. Той е много капризен - не издържа на дневна светлина, въздух и висока температура. Разтваря се лесно във вода и бързо се окислява във воден разтвор под въздействието на въздуха и светлината. Поради това включването му в състава на средствата за грижа за кожата дълго време беше проблем и той не се използваше широко в козметологията. Днес в резултат на научните изследвания и новите технологии, вече е получена нова форма на аскорбинова киселина, която се разтваря в мазнини. Това откритие направи възможно успешното включване на витамин С в арсенала от средства на съвременната козметика.
   Терапиите с витамин С срещу признаците на стареене и срещу бръчките са широко разпространени, и възприети в най-модерните козметични салони по света. Козметиката винаги е била на една крачка зад медицината, тъй като така или иначе предмет на действието и са човешкото тяло и благополучие. В този смисъл въпросният витамин триумфално и успешно шества по лавиците на модните козметични магазини, в SPA центровете, и в козметичните салони.
   4.  ВИТАМИН  D / КАЛЦИФЕРОЛ    - регулира обмена на калций и фосфор, ускорява абсорбирането им, тяхното усвояване и преобразуването им в калциевофосфатни съединения, необходими за формирането на костната тъкан. Съдържа се в състава на някои продукти, а под въздействието на слънчевите лъчи кожата синтезира витамин D 3, витамин D 2 и ускоряват процесите на обмяна и увеличават съпротивителните сили на епидермиса.
   5ВИТАМИН  Е / ТОКОФЕРОЛ - той е сред най-ценните козметични компоненти. Той е много активен антиоксидант  неутрализиращ свободните радикали. Той предпазва липидите на кутикулата и колагеновите влакна от окисляване и разрушаване, като по този начин съхранява еластичността на кожата. Защитава я от преждевременното и стареене, причина за което са вредните въздействия на околната среда. Има овлажняващо въздействие и придава еластичност на епидермиса.
   Витамин Е е открит през 1922 г. и до неотдавна се признаваше само едно негово изключително важно качество, свързано с продължението на рода. Затова е бил наричан витамин на плодородието.
      Витамин Е е най-ефективния от известните на козметиците антиоксиданти, предпазващи вътрешно-клетъчните структури от разрушаващото действие на кислорода и междинните продукти на окислението, пероксиди и др.
            Благодарение на него - еритроцитите (червените кръвни клетки, които през целия си живот от около три месеца, доставят кислород от белите дробове в тъканите, а от тъканите в белите дробове - въглероден двуокис и различни хранителни елементи, заедно с които и шлаки) не се разрушават, макар че постоянно се сблъскват с кислород.
   Важна функция на витамин Е е способността му да задържа във вътрешните слоеве всички други мастноразтворими витамини й най-вече витамин А и D. Токоферолите имат благоприятно въздействие и върху мускулната тъкан, като подпомагат растежа и развитието и.
   Важно свойство на витамин Е е способността му да овлажнява и придава еластичност на кожата, благодарение на което е получил определението витамин на младостта. Естественият токоферол, намиращ се в клетъчната обвивка, защитава кожата от вредното действие на външните фактори, запазвайки интегралността на клетките. С възрастта запасите от естествен витамин Е намаляват, а това води до ускорено стареене на кожата.
   В най-големи количества витамин Е се съдържа в соята и най-вече в соевото масло. В зърнените култури витамин Е се намира в кълновете, които се отстраняват при смилането на брашно. Затова особено полезни са салатите от покълнали семена.
   Физическите натоварвания помагат за ефективното усвояване на витамин Е. Именно с това се обяснява здравия цвят на лицето на тези, които активно се занимават със спорт.
   6.   ВИТАМИН  К / ФИЛОХИНОН  - основната му роля в организма на човека е да осигурява нормалното съсирване на кръвта. Подпомага заздравяването на подкожните кръвоизливи и така наречените ''паячета'', появяващи се в резултат на отслабване и скъсване на кръвоносните съдове (купероза). Въпреки налаганото много години мнение, че витамин К се усвоява от организма само чрез  вътрешно поемане, вече е доказана активността му и в кожата, което означава, че може да се прилага и външно. Основни източници на витамин К са зелените части на растенията и най-вече спанак, зеле, тиква, моркови. Витамин К се съдържа и в повечето продукти за домашна употреба и салонни терапии свързани с куперозата.
   7.   ВИТАМИН  Р / БИОФЛАВОНОИДИ   - към витамин Р се включват биофлавоноидите - група от над 2000 вещества, притежаващи витамин Р-активнни субстанции, най-известен от които е рутинът. Основната функция на този витамин е намаляване пропускливостта на стените на кръвоносните съдове и тяхното укрепване. Действието му е свързано и с намаляване на кръвното налягане. По правило всички биофлавоноиди се съчетават с витамин Сив комбинация с него значително увеличават активността си. Съдържат се в тези растения в които и аскорбиновата киселина (витамин С). Най-голямо е количеството им в портокалите, лимоните, плодовете на шипката и касиса.
   8.   ВИТАМИН  РР / НИАЦИН/ НИКОТИНАМИД/ ВИТАМИН В 3   - включва се в състава на ензимите, участващи във възстановителните процеси в клетките на тъканите. Необходим е за енергийните изменения, протичащи в клетките на тъканите. Особено полезен за загрубяла кожа, белещ се епидермис, зачервяване и възпалителни процеси и за места изложени на въздействието на слънцето. При недостиг на витамина са развива болестта Пелагра (от италиански pelle- agra - грапава кожа). Съдържа се в черен дроб, месо, пшеница, риба, грах, фасул и в голямо количество в бирената мая.
            Витаминни комплекси:
            Най-ефективно въздействие на витамините върху кожата се постига чрез съчетаването им в специални комплекси, благодарение на което резултатът от прилагането им се увеличава максимално.
Ø    Комбинацията от витамин А, Е и F например, нормализира процеса на отстраняване на мъртвите клетки от повърхността на кожата, стимулира обновяването на епидермиса и възстановява естествения водно-липиден баланс на кожата.
Ø    Съчетанието на вит. А, Е и С в един препарат гарантира максимална защита от вредното въздействие на свободните радикали.
Ø    Специалният комплекс витамин К, С, Р, В1 и В2 е особено необходим за кожата с разширени капиляри. В него витамин С и Р допълват действието на витамин К, като укрепват кръвоносните съдове, намаляват тяхната крехкост и регулират функционирането на съединителната тъкан.         Взаимно се допълват в действието си и витамин Е и F, както и витамин В1 и В2.
       Подхранващите комплекси от витамини в козметичните средства взаимодействат с някои биокатализатори на ферментационните реакции, протичащи в организма. Това са преди всичко олигоелементите, които се извличат от морски соли и черупки от стриди и са богати на цинк, мед, магнезий, кобалт.
v ЦИНКЪТ  подпомага заздравяването на раните и влияе на синтеза
на колаген в кожата. При недостиг на цинк изработването на колаген се забавя, в резултат на което се появяват бръчки тип ''пачи крак'' и кожата увисва.
v МЕДЪТ участва в синтеза на меланин, служи за катализатор на много биохимични реакции, той е елемент на няколко аминокиселини.
v КОБАЛТЪТ    активизира действието на някои ензими и е основен компонент на витамин В12.
v МАГНЕЗИЯТ засилва действието на витамини от група В и полиненаситените мастни киселини в защита на кожата от външни агресии.
v ОЛИГОЕЛЕМЕНТИТЕ   заедно с витамините активират растежа на клетките, неутрализират свободните радикали, подпомагат синтеза на колаген и еластин, стимулират клетъчния метаболизъм и процесите на обновяване на клетките.


петък, 4 май 2012 г.

История на козметиката

Козметиката през вековете


ЕГИПЕТ – родината на козметиката

Гримирането произхожда от древни магически вярвания и методи за лична защита. На него се гледало като на начин за скриване на идентичността, за да бъде човекът защитен от зли духове. Но съществуват и други две причини за използване на грима: хигиенно-медицинска и за разкрасяване.
Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерски клинописни плочки, датирани към 5000-4000 г. пр. Р. Хр. Шумерско откритие е и сапунът. Но за истински първооткриватели, широко използващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху душата и тялото, се считат египтяните.


В Египет за първи път козметичните средства се споменават по време на управлението на фараоните от Първа династия (3100-2890 г. пр. Р. Хр.) Жителите на древен Египет били убедени, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Според легендите, бог Хор натривал тялото си със свещени масла и с благовония, за да го направи силно и красиво. Древните египтяни – както жените, така и мъжете – били известни със своята суета. Те масово използвали козметични средства – парфюми, кремове, бои за веждите, благовония за всекидневна употреба, благовония за различните религиозни ритуали. Козметиката при тях намирала приложение и при мумифицирането на покойниците. При мумифицирането се използвало масло от кедър.
Папирусът на Еберс, открит в египетския град Тива през 1872 г., съдържа рецепти за изглаждане на бръчки, отстраняване на бенки, боядисване на косата и на веждите, подхранване на растежа на косата. За да се предпазят от палещите лъчи на Слънцето, египтяните очертавали контура на очите, веждите и горна-та част на клепачите си си със зелен и с черен цвят, които съдържали антимон и мазнини. Двуцветното гримиране създавало зрителна илюзия – очите изглеждали по-големи, по-изразителни. Очната линия предпазвала окото от слънчевата светлина и от инфекции. Гримът прогонвал мухите и комарите, които предизвиквали очни възпаления и защитавал кожата от горещия климат, който би я изсушил. Гримът бил използван като дезинфектант.
Жените в Египет пудрели бузите си и червели устните си. Египтяните първи въвели употребата на перука, която поставяли върху късо подстриганите си глави. Тя замествала шапката и косвено подпомагала борбата с въшките.
Древните египтяни отдавали голямо значение на личната хигиена. Религиозните им закони проповядвали умереност по време на хранене и спретнатост в бита. Гръцкият историк Херодот разказва: “Египтяните пият само от медни съдове, които всекидневно почистват. Носят платнени дрехи – винаги изпрани и чисти; за тях това е предмет на големи грижи. Подстригват косите си и носят перуки, за да избегнат въшките. Заради чистотата, предпочитат да бъдат по-скоро спретнати, отколкото – красиви. А жреците през ден подстригват косите си и космите по цялото си тяло, за да нямат въшки и никаква друга скверност по тялото си по време на службата си на боговете.

Жреческото облекло е от плат, а жреческите обувки са от папирус. Жреците се къпят по два пъти денем и по два пъти нощем.” Очевидно, не без основание, древните гърци смятали египтяните за основоположници на профилактичната медицина... Още в древността жените ползва-ли червило, произвеждано с помощта на три основни природни типа оцветители: минерални – живачни, сулфидни и метални оксиди, растителни – шафран и къна и биологични (животински) – кармин.

Устните на царица Нефертити ухаели на ръжда (от оцветителя, базиран на метални окиси). Черви-лото е един от безбройните патенти на древен Египет. Тогавашните знатни дами придавали на устните си по-привлекателен вид, като ги мажели със смес от метални окиси и пчелен восък. Ефектът от това да целунеш устни с такъв оцветител бил убийствен в буквалния смисъл – все едно си изпил чаша с отрова.Царица Хатшепсут се отправила на морски военен поход към далечната митична страна Пунт (някъде по бреговете на континента Африка) с чисто козметична цел – да търси безвредни червени багрила – става дума за карминена боя, която се извличала чрез стриване на насекоми, живеещи в кактусите и прибавянето на животинска (козя) мас. Древните египтянки били дотолкова влюбени в червилата си, че след смъртта им, ги поставяли в техните саркофази, за да могат те да ги използват и в задгробния си живот!
В древен Вавилон ароматни масла се добавяли дори и в строителните материали, с които се строели храмовете. Ползвали са масло от лимон, мира и кедър. Така се обезпечавала дезинфекцията във вътрешността на храма. Благовонията се смятали за символ на богатство и за скъп подарък. Например, тамянът (растителна смола) се ценял колкото златото. Ползвал се широко в религиозните служби. Извличането на аромат от него се извършвало чрез изгаряне върху жар. От тази процедура се е родило и името на парфюмерията – от латински “per fumum” и френски “par fumee” – “чрез дим”. В Египет се изработвали и кремове, премахващи бръчки и други белези на възрастта.


Козметиката в древна Елада и в древен Рим

Към V век пр. Р. Хр. използването на козметични средства преминало Средиземно море, проникнало в йонийските колонии, а оттам – и в древна Гърция. Елините обръщали особено внимание на естествените природни средства за разхубавяване. Стройното атлетично тяло и красивото лице били на особена почит сред тях. Смятало се, че външната красота и вътрешната красота (красотата на личността, на характера, на духовния и интелектуален живот) трябва да съжителстват в хармония. Според това схващане, престъпникът, низшият духом, злият не могат да имат красиво лице и стройно и атлетично тяло, а физическата красота е белег и за духовното богатство на човека, и затова не може красив човек да притежава съзнание, обладано от зли помисли.Младежите се стремели към красотата чрез спазване на строги правила за хранене, спортуване, редовни грижи за тялото. Към ежедневния стил на живот принадлежали различни видове бани, масажи и гимнастически упражнения. Вдъхновение за древните елини била богинята на красотата и любовта – Афродита. Гръцката митология й приписва откриването на средствата за поддържане на красотата. А на хубавата Елена (известна от разказа за Троянската война) митологията приписва разпространението на разкрасяващите средства.

Ето как е описана богиня Афродита в древната легенда: “Не е работа на нежната и палава Афродита да се намесва в кървавите битки. Тя събужда в сърцата на богове и смъртни единствено любов. Благо-дарение на тази своя сила, тя царува над целия свят. Висока, стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец, Афродита е олицетворение на божествената красота и на неувяхващата младост. Когато тя се придвижва, облечена в благоуханни одежди, тогава Слънцето свети по-ярко, небето е по-синьо от всякога, а цветята цъфтят по-пищно. Афродита е родена на брега на остров Китера от снежнобялата пяна на морските вълни. Където стъпвала богинята, там разцъфтявали цветя и въздухът около нея се напоявал с благоухание. Афродита е вечно млада, най-хубавата измежду всички богини.”
Според легендата за Троянската война, на сватбата на цар Менелай с красивата Елена, богинята на раздора Ерида хвърлила на масата една златна ябълка, към дръжката на която имало прикрепена бе-лежка, която обяснявала, че това е подарък, предназначен за най-красивата богиня. Било решено младежът Парис да определи коя е тази, която заслужава ябълката. В крайна сметка, той харесал най-много богиня Афродите. По-късно богинята била обвинена, че е спечелила първия в света конкурс по красота с из-мама – имала червило на устните и пудра на лицето.Всъщност, запознаването си с козметиката древните гърци дължат на древните египтяни. В редица древногръцки писмени източници се споменава за различни козметични средства. Хипократ, смятан за баща на европейската медицина, описал множество средства и начини за разхубавяването на жените. Питагор и Хипократ пишат за ползата от водолечението, а Аристо-тел – за масажа като средство за запазване на еластичността и свежия вид на кожата. В антична Гърция козметиката се свързвала и с лечебното изкуство, като особено голямо приложение намирали средствата от растителен произход. Знатните гъркини използвали маски от брашно и мляко във вид на каша. Употребя-вали избелващи средства за лице и червена боя за нанасяне на очна линия. Гъркините почерняли миглите си със специална смес, която приготвяли от сажди, яйчен белтък, червено вино и светла смоли.Използвали и различни тонизиращи лицето течности от билки и вино. Устните и бузите си те оцветявали с миниум. Изящни чадъри предпазвали матовите им лица от яркото слънце. Понякога се стигало и до злоупотреби с козметичните средства. Атинският законодател Солон се опитал да забрани използването на козметика, но – без успех. Сократ също не успял да постигне успех в тази посока.

В древна Гърция благовонията били широко разпространени. Елините използвали смоли, подправки и ефирни масла, получени от цветя. Това били първите стъпки по пътя към съвременната технология за направата на парфюми. В надписите върху глинените таблички, които са открити при археологически раз-копки, подробно са описани съставките на благовонията, които обилно се използвали както от жените, така – и от мъжете – като необходима мярка при тамошния горещ климат. Жените предпочитали косите им да имат русо-червеникав цвят. Прическите им били във формата на красиви кокове. Тези сложни прически се постигали с помощта на поддържащи мрежи и диадеми. Използвали се и перуки. Сутрин лицата на много гъркини изглеждали като стара напукана глинена театрална маска, защото вечер, преди лягане, те си сла-пгали маска, която махали, след като се събудят на следващия ден. Аспазия - най-великата хетера на Атина и любовница на Перикъл – дори и на 40 години изглеждала “във възрастта на любовта”. Нейният “Трактат за грижите за красотата” разкрива богатия опит на една жена, знаеща всичко, което е полезно за подмладяване и създаване на приятни илюзии.
Тази част от Елада, която римляните завоювали, послужила като мост, по който източната козмети-ка завоювала завоевателите. Тя променила изцяло естетическите възгледи на римските жени от епохата на римската република. Естествено, става дума за жените, принадлежащи към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията. През античността, козметиката достигнала най-голям разцвет в Римската империя. За козметичните тайни на красивите римлянки са писали поетите Овидий и Хораций. Овидий публикувал и наръчник за гримиране, озаглавен “Средства за гримиране”. Това е третият античен сборник със съвети за гримиране, след сборниците на египетската царица Клеопатра VII и атинската хетера Аспазия. “Жена без грим е като ястие без сол.”, казва римският философ Плавт. Грижите за красотата на лицето били свързани с грижите за общата хигиена на тялото. Къпането (по възможност – с минерална вода) било издигнато в култ. И до днес никой не е достигнал римляните по умение да се строят минерални бани. По времето на император Диоклециан била построена една обществена баня, в която едновременно можели да се къпят 3000 души. Заможните римляни прекарвали голяма част от деня в луксозните обществени бани, където се подлагали на различни водни процедури, на масажи и на релаксация. Според древните римляни, не е истински римлянин този, който не се къпе поне три пъти дневно. Съществували три вида бани (терми) – студена баня (frigidarium), топла баня (tepidarium) и гореща баня (caldarium). В древен Рим, освен баните, ши-роко се използвали и солариумите – места за излагане на слънце. В Римската империя употребата на бла-говонни масла добила колосални размери. Развитието на гастрономията и парфюмерията вървели ръка за ръка. Използвали се тамян, миро, сантал, мускус... в съчетание с различни подправки – канела, ванилия, джинджифил...
Разгулният и безпътен живот, който водели римските аристократи, причинявал бързо повяхване и набръчкване на кожата на лицето. За да се замаскират тези недостатъци, в Рим широко се използвал гри-мът: пудра, руж, кремове... Ланолинът като съставна част на кремовете бил известен още тогава. Разбира се, трябва да се има предвид, че законодателка в модата, прическата и грима била императрицата. На нея аристократките подражавали във всичко. Свидетелство за снобизма на римляните е фактът, че повечето кремове от онова време носели гръцки имена, така, както днес парфюмите носят преобладаващо френски имена. Римлянките се стараели да избелят кожата си, да си почернят миглите, да покрият бузите си с избледняваща към скулите боя. На очната линия римлянките не придавали такова голямо значение, каквото имала тя за гъркините. За почистване на кожата в Рим се използвало козе или магарешко мляко, комбинирано със сок от портокал и лимон. Ето една рецепта за маска за лице: отвара от счукани оризови или бобо-ви зърна се смесва със среда от хляб, предварително размекната в магарешко мляко (магарешкото мляко има по-висока киселинност). Друга маска за лице съдържала ръж, сварена в зехтин. Особено ефикасна била пастата от крокодилска или волска тор, съчетана с олио и растителен клей. Веждите се почерняли със смес в чийто състав влизали овъглени яйца от мравки и убити мравки. Като червило се използвала смес от цинобър, миниум, олово и крокодилска тор. Множество римлянки носели изкуствени кичури или перуки. За първи път в Рим започват да прибавят по лицето малки пластири от кожа във формата на кръг или на полумесец – предтечи на изкуствените бенки. За първи път в Рим се споменава и за депилация и депилатоари.
С падането на Западната Римска империя (476 г.) използването на парфюми в Западна Европа се прекратило за столетия.

Гримът в древна Индия

В древна Индия било задължително жената да бъде привлекателна. Трактатът “Кама сутра” насърчава жените да изучат изкуството на оцветяване на тялото, косата, ноктите, зъбите и дрехите. Лицевите орнаменти били използвани за да могат да се разграничават хората, принадлежащи на различни касти. Броят на индийските касти (социални групи) наброявал около 3000.


Какво казва Библията за козметиката?

Трите библейски цитата, в които се споменава за грима, осигуряват малко информация. Тези три текста загатват идеята, че гримът е бил познат и използван от еврейските жени в царствата Израил и Юдея. Гримът е допринасял за разкрасяването на жената, но има граници за неговата полезност. В целия древен свят считали силния грим за приоритет на проститутките и го свързвали с опитите на жената да съблазнява мъжете. Библията не отрича грижата за добрата външност, душевния комфорт и здравето. Но Книгата на книгите поставя акцент на вътрешната красота над физическата. Скромността се описва като поведение, изразяващо се в самоуважение, дискретност и избягване на всякакви крайности.

Гримът през Средновековието

През Средновековието, в Западна Европа, във връзка с християнското учение, гримът бил предаден на забрава. Жените, които се гримирали, били обявявани за вещици и за поклоннички на дявола и били изгаряни на клада. Кръстоносците го върнали обратно – от Близкия Изток, където той бил общоприет.

четвъртък, 3 май 2012 г.

Курсове по козметика, масаж, маникюр и педикюр, спа терапии

Спа център Хармония организира обучения по козметика, масаж, маникюр и педикюр.





Комплексът разполага с модерна материално техническа база и квалифицирани преподаватели с богат практически опит в партньорство с водещи учебни центрове в страната и чужбина.
Завършилите курсовете получават предимство при започване на работа и подкрепа при намиране на работа в страната и чужбина, чрез специално организиране на банка кадри и предоставяне на информацията за курсистите на търсещи служители организации - хотели, спа центрове, салони и агенции за работа.


 Центърът разполага с оборудвана база, преподаватели  с висше медицинско образование и предлага обучение на високо ниво в съответствие с европейските норми и стандарти в естетиката и козметологията.

Държавно признати дипломи от МОН.
За контакти : 0889 447877, Славина Дончева – специалист по Медицинска козметика, спа терапевт, спа мениджър в Спа център Хармония, основател на Spa Harmony Academy.
www.spaharmony.eu